Psalms 39

pro victoria Idithun canticum David dixi custodiam vias meas ne peccem in lingua mea custodiam os meum silentio donec est impius contra me

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

obmutui silentio tacui de bono et dolor meus conturbatus est

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

incaluit cor meum in medio mei in meditatione mea incensus sum igni

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

locutus sum lingua mea ostende mihi Domine finem meum et mensuram dierum meorum quae sit ut sciam quid mihi desit

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

ecce breves posuisti dies meos et vita mea quasi non sit in conspectu tuo omnia enim vanitas omnis homo stans semper

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

tantum in imagine ambulat homo tantum frustra turbatur congregat et ignorat cui dimittat ea

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

nunc ergo quid expecto Domine praestolatio mea tu es

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

ab omnibus iniquitatibus meis libera me obprobrium stulto ne ponas me

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

obmutui non aperiam os meum quia tu fecisti

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

tolle a me plagas tuas

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

a contentione manus tuae ego consumptus sum in increpationibus pro iniquitate corripuisti virum et posuisti quasi tineam desiderabilia eius verumtamen vanitas omnis homo semper

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

audi orationem meam Domine et clamorem meum exaudi ad lacrimam meam ne obsurdescas quia advena ego sum apud te et peregrinus sicut omnes patres mei

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

parce mihi ut rideam antequam vadam et non subsistam

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.