II Corinthians 1

Paulus apostolus Iesu Christi per voluntatem Dei et Timotheus frater ecclesiae Dei quae est Corinthi cum sanctis omnibus qui sunt in universa Achaia

Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:

gratia vobis et pax a Deo Patre nostro et Domino Iesu Christo

Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос.

benedictus Deus et Pater Domini nostri Iesu Christi Pater misericordiarum et Deus totius consolationis

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,

qui consolatur nos in omni tribulatione nostra ut possimus et ipsi consolari eos qui in omni pressura sunt per exhortationem qua exhortamur et ipsi a Deo

който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.

quoniam sicut abundant passiones Christi in nobis ita et per Christum abundat consolatio nostra

Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.

sive autem tribulamur pro vestra exhortatione et salute sive exhortamur pro vestra exhortatione quae operatur in tolerantia earundem passionum quas et nos patimur

И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.

et spes nostra firma pro vobis scientes quoniam sicut socii passionum estis sic eritis et consolationis

И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

non enim volumus ignorare vos fratres de tribulatione nostra quae facta est in Asia quoniam supra modum gravati sumus supra virtutem ita ut taederet nos etiam vivere

Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;

sed ipsi in nobis ipsis responsum mortis habuimus ut non simus fidentes in nobis sed in Deo qui suscitat mortuos

но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,

qui de tantis periculis eripuit nos et eruet in quem speramus quoniam et adhuc eripiet

който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,

adiuvantibus et vobis in oratione pro nobis ut ex multis personis eius quae in nobis est donationis per multos gratiae agantur pro nobis

като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.

nam gloria nostra haec est testimonium conscientiae nostrae quod in simplicitate et sinceritate Dei et non in sapientia carnali sed in gratia Dei conversati sumus in mundo abundantius autem ad vos

Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.

non enim alia scribimus vobis quam quae legistis et cognoscitis spero autem quod usque in finem cognoscetis

Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;

sicut et cognovistis nos ex parte quia gloria vestra sumus sicut et vos nostra in die Domini nostri Iesu Christi

както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.

et hac confidentia volui prius venire ad vos ut secundam gratiam haberetis

С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,

et per vos transire in Macedoniam et iterum a Macedonia venire ad vos et a vobis deduci in Iudaeam

като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

cum hoc ergo voluissem numquid levitate usus sum aut quae cogito secundum carnem cogito ut sit apud me est et non

Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?

fidelis autem Deus quia sermo noster qui fit apud vos non est in illo est et non

Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.

Dei enim Filius Iesus Christus qui in vobis per nos praedicatus est per me et Silvanum et Timotheum non fuit est et non sed est in illo fuit

Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;

quotquot enim promissiones Dei sunt in illo est ideo et per ipsum amen Deo ad gloriam nostram

понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! -- затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас.

qui autem confirmat nos vobiscum in Christum et qui unxit nos Deus

А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос и който ни е помазал, е Бог,

et qui signavit nos et dedit pignus Spiritus in cordibus nostris

който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.

ego autem testem Deum invoco in animam meam quod parcens vobis non veni ultra Corinthum

И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.

non quia dominamur fidei vestrae sed adiutores sumus gaudii vestri nam fide stetistis

Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.