Romans 4

Що ж, скажемо, знайшов Авраам, наш отець за тілом?

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

Бо коли Авраам виправдався ділами, то він має похвалу, та не в Бога.

Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

Що бо Писання говорить? Увірував Авраам Богові, і це йому залічено в праведність.

Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

А заплата виконавцеві не рахується з милости, але з обов'язку.

А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

А тому, хто не виконує, але вірує в Того, Хто виправдує нечестивого, віра його порахується в праведність.

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

Як і Давид називає блаженною людину, якій рахує Бог праведність без діл:

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

Блаженні, кому прощені беззаконня, і кому прикриті гріхи.

?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

Блаженна людина, якій Господь не порахує гріха!

блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

Чи ж це блаженство з обрізання чи з необрізання? Бо говоримо, що віра залічена Авраамові в праведність.

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

Як же залічена? Як був в обрізанні, чи в необрізанні? Не в обрізанні, але в необрізанні!

Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

І прийняв він ознаку обрізання, печать праведности через віру, що її в необрізанні мав, щоб йому бути отцем усіх віруючих, хоч були необрізані, щоб і їм залічено праведність,

И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

і отцем обрізаних, не тільки тих, хто з обрізання, але й тих, хто ходить по слідах віри, що її в необрізанні мав наш отець Авраам.

и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

Бо обітницю Авраамові чи його насінню, що бути йому спадкоємцем світу, дано не Законом, але праведністю віри.

Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

Бо коли спадкоємці ті, хто з Закону, то спорожніла віра й знівечилась обітниця.

Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

Бо Закон чинить гнів; де ж немає Закону, немає й переступу.

Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

Через це з віри, щоб було з милости, щоб обітниця певна була всім нащадкам, не тільки тому, хто з Закону, але й тому, хто з віри Авраама, що отець усім нам,

Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

як написано: Отцем багатьох народів Я поставив тебе, перед Богом, Якому він вірив, Який оживляє мертвих і кличе неіснуюче, як існуюче.

както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

Він проти надії увірував у надії, що стане батьком багатьох народів, за сказаним: Таке численне буде насіння твоє!

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

І не знеміг він у вірі, і не вважав свого тіла за вже омертвіле, бувши майже сторічним, ні утроби Сариної за змертвілу,

И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

і не мав сумніву в обітницю Божу через недовірство, але зміцнився в вірі, і віддав славу Богові,

не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

і був зовсім певний, що Він має силу й виконати те, що обіцяв.

и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

Тому й залічено це йому в праведність.

Затова му се счете за правда.

Та не написано за нього одного, що залічено йому,

Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

а за нас, залічиться й нам, що віруємо в Того, Хто воскресив із мертвих Ісуса, Господа нашого,

а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

що був виданий за наші гріхи, і воскрес для виправдання нашого.

който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.