Psalms 39

Для дириґетна хору. Єдутуна. Псалом Давидів.

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

Я сказав: Пильнувати я буду дороги свої, щоб своїм язиком не грішити, накладу я вуздечку на уста свої, поки передо мною безбожний.

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

Занімів я в мовчанні, замовк про добро, а мій біль був подражнений.

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

Розпалилося серце моє у моєму нутрі, палає огонь від мого роздумування... Я став говорити своїм язиком:

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

Повідоми мене, Господи, про кінець мій та про днів моїх міру, яка то вона, нехай знаю, коли я помру!

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

Ось відміряв долонею Ти мої дні, а мій вік як ніщо проти Тебе, і тільки марнота сама кожна людина жива! Села.

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

У темноті лиш ходить людина, клопочеться тільки про марне: громадить вона, та не знає, хто звозити буде оте!

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

А тепер на що маю надіятись, Господи? Надія моя на Тебе вона!

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

Від усіх моїх прогріхів визволи мене, не чини мене посміхом для нерозумного!

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Занімів я та уст своїх не відкриваю, бо Ти те вчинив,

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

забери Ти від мене Свій доторк, від порази Твоєї руки я кінчаюсь...

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

Ти караєш людину докорами за беззаконня, Ти знищив, як міль, привабність її, кожна людина направду марнота! Села.

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

Вислухай, Господи, молитву мою, і почуй благання моє, не будь мовчазний до моєї сльози, бо приходько я в Тебе, мандрівник, як батьки мої всі! Відверни гнів від мене і я підкріплюся, перше ніж відійду, і не буде мене!

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.