Isaiah 57

Праведний умирає, і немає нікого, хто б узяв це до серця, і мужі побожні беруться зо світу, і немає такого, хто б те зрозумів, що від зла забирається праведний з світу!

Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестиви мъже се отнемат от земята и никой не размисля, че праведният се отнема преди злото,

Він відходить із миром; на ложах своїх спочивають, хто ходить прямою дорогою.

влиза в мир. Те почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си.

Та наблизьтесь сюди, ви сини чарівниці, насіння чужоложникове та блудниці,

А вие, приближете се тук, синове на врачка, потомство на прелюбодеец и на блудница!

над ким розкошуєте ви, над ким розкриваєте рота, висовуєте язика? Хіба ви не діти переступу, насіння брехні,

С кого се подигравате? Срещу кого сте раззинали уста и сте изплезили език? Не сте ли синове на престъпление, потомство на лъжа —

ви, що палитесь пристрастю серед дубів, під деревом кожним зеленим, що дітей над потоками ріжете, під скельними щілинами?

вие, които се разпалвате в страст към идолите под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под цепките на канарите?

У гладеньких каміннях потоку твій уділ, вони, вони доля твоя! І їм ти лила жертву литу, хлібну жертву приносила! Чи цим Я заспокоєний буду?

В гладките камъни на потока е делът ти; те, те са жребият ти. И на тях си изливала възлияния и си принасяла хлебен принос. Мога ли да бъда доволен от това?

На горі на високій та висуненій ти поставила ложе своє, і туди ти приходиш приносити жертви.

На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачила, за да колиш жертва.

І ти за дверима й одвірком кладеш свого пам'ятника культового, бо ти відступила від Мене, обнажаєшся й входиш, поширюєш ложе своє, і складаєш умову собі з одним з тих, що з ними ти любиш лежати, де місце нагледиш.

Зад вратата и стълба си поставила спомена си, защото си се открила на друг освен Мен и си се качила, разширила си леглото си и си сключила завет с тях, обикнала си леглото им, огледала си голотата им.

І ти до Молоха з оливою ходиш, і намножуєш масті свої; і посилаєш далеко своїх посланців, і знижаєшся аж до шеолу.

Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол.

Ти змучувалась на численних дорогах своїх, але не казала: Зрікаюсь! Знайшла ти оживлення сили своєї, тому не ослабла.

Уморила си се от дългия път, но не си казала: Напразно е. Намерила си подновена сила, затова не си отпаднала.

І за ким побивалася ти та лякалась, що невірною стала й Мене не згадала, не клала на серці своєму? Хіба не тому, що мовчав Я від віку, то ти не боїшся Мене?

И от кого си се уплашила и убояла, че да излъжеш и да не си спомниш за Мен, и да не Ме вземеш присърце? Не мълчах ли Аз, и то от много време? А ти не се боиш от Мен.

Я виявлю про справедливість твою та про вчинки твої, та вони не поможуть тобі!

Аз ще известя твоята правда; и делата ти, те няма да те ползват.

Як ти будеш кричати, нехай порятує тебе твоя зграя божків. Але вітер усіх їх розвіє, схопить подих; хто ж на Мене надіється, землю вспадкує й гору святую Мою одідичить!

Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти! Но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете. А който се уповава на Мен, ще наследи земята и ще владее светия Ми хълм.

І Він каже: Будуйте дорогу, будуйте дорогу, почистьте дорогу, заберіть перешкоди з дороги народу Мого!

И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, вдигнете спънките от пътя на Моя народ!

Бо так промовляє Високий і Піднесений, повіки Живущий, і Святий Його Ймення: Пробуваю Я на Височині та в святині, і з зламаним та з упокореним, щоб оживляти духа скромних, і щоб оживляти серця згноблених!

Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените.

Бож не вічно Я буду судитись, і не завжди Я гніватись буду, бо дух з-від обличчя Мого зомлів би, та й душі, які Я вчинив.

Защото няма да се съдя с хората вечно и няма навеки да се гневя, защото духът им би примрял пред Мен, и душите, които Аз съм направил.

Я гнівався був за гріх користолюбства його, та й уразив його, заховав Я обличчя Своє й лютував, та пішов він, відступний, дорогою серця свого.

Заради беззаконието на алчността му се разгневих и го поразих, скрих лицето Си и се разгневих; а той отстъпнически ходеше по пътя на сърцето си.

Я бачив дороги його, і вздоровлю його, і його поведу й дам потіху для нього й для тих, що сумують із ним.

Видях пътищата му и ще го изцеля, и ще го водя, и ще върна утехата на него и на скърбящите му.

Створю Я плід уст: Спокій, спокій далекому та близькому! говорить Господь, і вздоровлю його.

Аз създавам плода на устните. Мир, мир на далечния и на близкия, казва ГОСПОД, и ще го изцеля.

А ті несправедливі як море розбурхане, коли бути спокійним не може воно, і коли води його багно й мул викидають.

А безбожните са като развълнувано море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.

Для безбожних спокою немає, говорить Господь!

Няма мир за безбожните, казва моят Бог.