Hebrews 3

Отож, святі брати, учасники небесного покликання, уважайте на Апостола й Первосвященика нашого ісповідання, Ісуса,

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

що вірний Тому, Хто настановив Його, як був і Мойсей у всім домі Його,

който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

бо гідний Він вищої слави понад Мойсея, поскільки будівничий має більшу честь, аніж дім.

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

Усякий бо дім хтось будує, а Той, хто все збудував, то Бог.

Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

І Мойсей вірний був у всім домі Його, як слуга, на свідоцтво того, що сказати повинно було.

И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

Христос же, як Син, у Його домі. А дім Його ми, коли тільки відвагу й похвалу надії додержимо певними аж до кінця.

а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

Тому то, як каже Дух Святий: Сьогодні, як голос Його ви почуєте,

Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

не робіть затверділими ваших сердець, як під час нарікань, за дня випробовування на пустині,

не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

де Мене випробовували отці ваші, Мене випробовували, і бачили працю Мою сорок років.

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

Через це Я розгнівався був на той рід і сказав: Постійно вони блудять серцем, вони не пізнали доріг Моїх,

Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

тому Я присягнув був у гніві Своїм, що вони до Мого відпочинку не ввійдуть!

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

Стережіться, брати, щоб у комусь із вас не було злого серця невірства, що воно відступало б від Бога Живого!

Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

Але кожного дня заохочуйте один одного, доки зветься Сьогодні, щоб запеклим не став котрий з вас через підступ гріха.

Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Бо ми стали учасниками Христа, коли тільки почате життя ми затримаємо певним аж до кінця,

Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

аж поки говориться: Сьогодні, як голос Його ви почуєте, не робіть затверділими ваших сердець, як під час нарікань!

докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

Котрі бо, почувши, розгнівали Бога? Чи не всі, хто з Єгипту вийшов з Мойсеєм?

Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

На кого ж Він гнівався був сорок років? Хіба не на тих, хто згрішив, що їхні кості в пустині полягли?

А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

Проти кого Він був присягався, що не ввійдуть вони до Його відпочинку, як не проти неслухняних?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

І ми бачимо, що вони не змогли ввійти за невірство.

И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.