Psalms 39

Karar verdim: “Adımlarıma dikkat edeceğim, Dilimi günahtan sakınacağım; Karşımda kötü biri oldukça, Ağzıma gem vuracağım.”

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

Dilimi tutup sustum, Hep kaçındım konuşmaktan, yararı olsa bile. Acım alevlendi,

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

Yüreğim tutuştu içimde, Ateş aldı derin derin düşünürken, Şu sözler döküldü dilimden:

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

“Bildir bana, ya RAB, sonumu, Sayılı günlerimi; Bileyim ömrümün ne kadar kısa olduğunu!

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

Yalnız bir karış ömür verdin bana, Hiç kalır hayatım senin önünde. Her insan bir soluktur sadece, En güçlü çağında bile. Sela

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

“Bir gölge gibi dolaşır insan, Boş yere çırpınır, Mal biriktirir, kime kalacağını bilmeden.

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

“Ne bekleyebilirim şimdi, ya Rab? Umudum sende.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

Kurtar beni bütün isyanlarımdan, Aptalların hakaretine izin verme.

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

Sustum, açmayacağım ağzımı; Çünkü sensin bunu yapan.

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Uzaklaştır üzerimden yumruklarını, Tokadının altında mahvoldum.

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

Sen insanı suçundan ötürü Azarlayarak yola getirirsin, Güve gibi tüketirsin sevdiği şeyleri. Her insan bir soluktur sadece. Sela

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

“Duamı işit, ya RAB, Kulak ver yakarışıma, Gözyaşlarıma kayıtsız kalma! Çünkü ben bir garibim senin yanında, Bir yabancı, atalarım gibi.

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

Uzaklaştır üzerimden bakışlarını, Göçüp yok olmadan mutlu olayım!”

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.