Psalms 95

 Kommen, låtom oss höja glädjerop till HERREN,  jubel till vår frälsnings klippa.

(По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!

 Låtom oss träda fram för hans ansikte med tacksägelse  och höja jubel till honom med lovsånger.

Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!

 Ty HERREN är en stor Gud,  en stor konung över alla gudar.

Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.

 Han har jordens djup i sin hand,  och bergens höjder äro hans;

В ръката Му са дълбините на земята и Негови — планинските височини.

 hans är havet, ty han har gjort det,  och hans händer hava danat det torra.

Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.

 Kommen, låtom oss tillbedja och nedfalla,  låtom oss knäböja för HERREN, vår skapare.

Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!

 Ty han är vår Gud,  och vi äro det folk som han har till sin hjord,  vi äro får som stå under hans vård.

Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,

 O att I villen i dag höra hans röst!  Förhärden icke edra hjärtan såsom i Meriba,  såsom på Massas dag i öknen,

не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,

 där edra fäder frestade mig,  där de prövade mig, fastän de hade sett mina verk.

когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.

 I fyrtio år var det släktet mig till leda,  och jag sade: »De äro ett folk som far vilse med sitt hjärta,  och de vilja icke veta av mina vägar.»

Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.

 Så svor jag då i min vrede:  »De skola icke komma in i min vila.»

Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!