Hebrews 3

Därför, I helige bröder, I som haven blivit delaktiga av en himmelsk kallelse, skolen I akta på vår bekännelses apostel och överstepräst, Jesus,

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

huru han var trogen mot den som hade insatt honom, likasom Moses var »trogen i hela hans hus».

който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

Ty han har blivit aktad värdig så mycket större härlighet än Moses, som uppbyggaren av ett hus åtnjuter större ära än själva huset.

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

Vart och ett hus bygges ju av någon, men Gud är den som har byggt allt.

Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

Och väl var Moses »trogen i hela hans hus», såsom »tjänare», till ett vittnesbörd om vad som framdeles skulle förkunnas;

И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

men Kristus var trogen såsom »son», en son satt över hans hus. Och hans hus äro vi, såframt vi intill änden hålla fast vår frimodighet och vår berömmelse i hoppet.

а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

Så säger den helige Ande: »I dag, om I fån höra hans röst,

Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

mån I icke förhärda edra hjärtan, såsom när de förbittrade mig på frestelsens dag i öknen,

не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

där edra fäder frestade mig och prövade mig, fastän de hade sett mina verk i fyrtio år.

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

Därför blev jag förtörnad på det släktet och sade: 'Alltid fara de vilse med sina hjärtan.' Men de ville icke veta av mina vägar.

Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

Så svor jag då i min vrede: De skola icke komma in i min vila.»

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

Sen därför till, mina bröder, att icke hos någon bland eder finnes ett ont otroshjärta, så att han avfaller från den levande Guden,

Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

utan förmanen varandra alla dagar, så länge det heter »i dag», på det att ingen av eder må bliva förhärdad genom syndens makt att bedraga.

Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Ty vi hava blivit delaktiga av Kristus, såframt vi eljest intill änden hålla fast vår första tillförsikt.

Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

När det nu säges: »I dag, om I fån höra hans röst, mån I icke förhärda edra hjärtan, såsom när de förbittrade mig»,

докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

vilka voro då de som förbittrade honom, fastän de hade hört hans ord? Var det icke alla de som under Moses hade dragit ut ur Egypten?

Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

Och vilka voro de som han var förtörnad på i fyrtio år? Var det icke de som hade syndat, de »vilkas kroppar föllo i öknen»?

А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

Och vilka gällde den ed som han svor, att de »icke skulle komma in i hans vila», vilka, om icke dem som hade varit ohörsamma?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

Så se vi då att det var för otros skull som de icke kunde komma ditin.

И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.