Hebrews 3

Derfor, hellige brødre, I som har fått del i et himmelsk kall, gi akt på den apostel og yppersteprest som vi bekjenner, Jesus,

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

han som var tro mot den som gjorde ham dertil, likesom og Moses var i hele hans hus.

който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

For denne er aktet så meget større ære verd enn Moses, som den som har gjort huset, har større ære enn huset selv.

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

Hvert hus blir jo gjort av nogen; men den som har gjort alt, er Gud;

Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

og Moses var vel tro i hele hans hus som tjener til å vidne om det som skulde tales,

И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

men Kristus som Sønn over hans hus, og hans hus er vi, såfremt vi holder vår frimodighet og det håp som vi roser oss av, fast inntil enden.

а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

Derfor, som den Hellige Ånd sier: Idag, om I hører hans røst,

Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

da forherd ikke eders hjerter som ved forbitrelsen, på fristelsesdagen i ørkenen,

не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

hvor eders fedre fristet mig ved å sette mig på prøve, enda de så mine gjerninger i firti år;

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

derfor harmedes jeg på denne slekt og sa: De farer alltid vill i hjertet; men de kjente ikke mine veier,

Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

så jeg svor i min vrede: Sannelig, de skal ikke komme inn til min hvile!

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

Se til, brødre, at det ikke i nogen av eder er et ondt, vantro hjerte, så han faller fra den levende Gud;

Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

men forman hverandre hver dag, så lenge det heter idag, forat ikke nogen av eder skal forherdes ved syndens svik;

Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

for vi har fått del med Kristus, såfremt vi holder vår første fulle visshet fast inntil enden.

Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

Når det sies: Idag, om I hører hans røst, da forherd ikke eders hjerter som ved forbitrelsen,

докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

hvem var det da vel som hørte den og dog forbitret ham? var det ikke alle de som gikk ut av Egypten ved Moses?

Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

Og hvem var det han harmedes på i firti år? var det ikke på dem som hadde syndet, så deres kropper falt i ørkenen?

А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

Og om hvem var det han svor at de ikke skulde komme inn til hans hvile, uten om dem som ikke hadde villet tro?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

Så ser vi da at det var for vantros skyld de ikke kunde komme inn.

И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.