Romans 4

What shall we say then that Abraham our father, as pertaining to the flesh, hath found?

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

For if Abraham were justified by works, he hath whereof to glory; but not before God.

Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

For what saith the scripture? Abraham believed God, and it was counted unto him for righteousness.

Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

Now to him that worketh is the reward not reckoned of grace, but of debt.

А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

But to him that worketh not, but believeth on him that justifieth the ungodly, his faith is counted for righteousness.

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

Even as David also describeth the blessedness of the man, unto whom God imputeth righteousness without works,

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

Saying, Blessed are they whose iniquities are forgiven, and whose sins are covered.

?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

Blessed is the man to whom the Lord will not impute sin.

блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

Cometh this blessedness then upon the circumcision only, or upon the uncircumcision also? for we say that faith was reckoned to Abraham for righteousness.

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

How was it then reckoned? when he was in circumcision, or in uncircumcision? Not in circumcision, but in uncircumcision.

Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

And he received the sign of circumcision, a seal of the righteousness of the faith which he had yet being uncircumcised: that he might be the father of all them that believe, though they be not circumcised; that righteousness might be imputed unto them also:

И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

And the father of circumcision to them who are not of the circumcision only, but who also walk in the steps of that faith of our father Abraham, which he had being yet uncircumcised.

и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

For the promise, that he should be the heir of the world, was not to Abraham, or to his seed, through the law, but through the righteousness of faith.

Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

For if they which are of the law be heirs, faith is made void, and the promise made of none effect:

Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

Because the law worketh wrath: for where no law is, there is no transgression.

Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

Therefore it is of faith, that it might be by grace; to the end the promise might be sure to all the seed; not to that only which is of the law, but to that also which is of the faith of Abraham; who is the father of us all,

Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

(As it is written, I have made thee a father of many nations,) before him whom he believed, even God, who quickeneth the dead, and calleth those things which be not as though they were.

както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

Who against hope believed in hope, that he might become the father of many nations; according to that which was spoken, So shall thy seed be.

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

And being not weak in faith, he considered not his own body now dead, when he was about an hundred years old, neither yet the deadness of Sara's womb:

И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

He staggered not at the promise of God through unbelief; but was strong in faith, giving glory to God;

не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

And being fully persuaded that, what he had promised, he was able also to perform.

и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

And therefore it was imputed to him for righteousness.

Затова му се счете за правда.

Now it was not written for his sake alone, that it was imputed to him;

Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

But for us also, to whom it shall be imputed, if we believe on him that raised up Jesus our Lord from the dead;

а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

Who was delivered for our offences, and was raised again for our justification.

който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.