Psalms 39

I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, while the wicked is before me.

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

I was dumb with silence, I held my peace, even from good; and my sorrow was stirred.

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

My heart was hot within me, while I was musing the fire burned: then spake I with my tongue,

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

LORD, make me to know mine end, and the measure of my days, what it is; that I may know how frail I am.

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

Behold, thou hast made my days as an handbreadth; and mine age is as nothing before thee: verily every man at his best state is altogether vanity. Selah.

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

Surely every man walketh in a vain shew: surely they are disquieted in vain: he heapeth up riches, and knoweth not who shall gather them.

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

And now, Lord, what wait I for? my hope is in thee.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

Deliver me from all my transgressions: make me not the reproach of the foolish.

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

I was dumb, I opened not my mouth; because thou didst it.

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Remove thy stroke away from me: I am consumed by the blow of thine hand.

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

When thou with rebukes dost correct man for iniquity, thou makest his beauty to consume away like a moth: surely every man is vanity. Selah.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

Hear my prayer, O LORD, and give ear unto my cry; hold not thy peace at my tears: for I am a stranger with thee, and a sojourner, as all my fathers were.

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.