Psalms 38

O LORD, rebuke me not in thy wrath: neither chasten me in thy hot displeasure.

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

For thine arrows stick fast in me, and thy hand presseth me sore.

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

There is no soundness in my flesh because of thine anger; neither is there any rest in my bones because of my sin.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

For mine iniquities are gone over mine head: as an heavy burden they are too heavy for me.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

My wounds stink and are corrupt because of my foolishness.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

I am troubled; I am bowed down greatly; I go mourning all the day long.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

For my loins are filled with a loathsome disease: and there is no soundness in my flesh.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

I am feeble and sore broken: I have roared by reason of the disquietness of my heart.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

Lord, all my desire is before thee; and my groaning is not hid from thee.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

My heart panteth, my strength faileth me: as for the light of mine eyes, it also is gone from me.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

My lovers and my friends stand aloof from my sore; and my kinsmen stand afar off.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

They also that seek after my life lay snares for me: and they that seek my hurt speak mischievous things, and imagine deceits all the day long.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

But I, as a deaf man, heard not; and I was as a dumb man that openeth not his mouth.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

Thus I was as a man that heareth not, and in whose mouth are no reproofs.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

For in thee, O LORD, do I hope: thou wilt hear, O Lord my God.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

For I said, Hear me, lest otherwise they should rejoice over me: when my foot slippeth, they magnify themselves against me.

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

For I am ready to halt, and my sorrow is continually before me.

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

For I will declare mine iniquity; I will be sorry for my sin.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

But mine enemies are lively, and they are strong: and they that hate me wrongfully are multiplied.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

They also that render evil for good are mine adversaries; because I follow the thing that good is.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

Forsake me not, O LORD: O my God, be not far from me.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

Make haste to help me, O Lord my salvation.

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!