Ecclesiastes 4

Mi son messo poi a considerare tutte le oppressioni che si commettono sotto il sole; ed ecco, le lacrime degli oppressi, i quali non hanno chi li consoli e dal lato dei loro oppressori la violenza, mentre quelli non hanno chi li consoli.

Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител — и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.

Ond’io ho stimato i morti, che son già morti, più felici de’ vivi che son vivi tuttora;

Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи.

è più felice degli uni e degli altri, colui che non è ancora venuto all’esistenza, e non ha ancora vedute le azioni malvage che si commettono sotto il sole.

А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.

E ho visto che ogni fatica e ogni buona riuscita nel lavoro provocano invidia dell’uno contro l’altro. Anche questo è vanità e un correr dietro al vento.

И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

Lo stolto incrocia le braccia e mangia la sua propria carne.

Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът.

Val meglio una mano piena di riposo, che ambo le mani piene di travaglio e di corsa dietro al vento.

По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър.

E ho visto anche un’altra vanità sotto il sole:

И се обърнах и видях суета под слънцето.

un tale è solo, senz’alcuno che gli stia da presso; non ha né figlio né fratello, e nondimeno s’affatica senza fine, e i suoi occhi non si sazian mai di ricchezze. E non riflette: Ma per chi dunque m’affatico e privo l’anima mia d’ogni bene? Anche questa è una vanità e un’ingrata occupazione.

Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.

Due valgon meglio d’un solo, perché sono ben ricompensati della loro fatica.

Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си.

Poiché, se l’uno cade, l’altro rialza il suo compagno; ma guai a colui ch’è solo, e cade senz’avere un altro che lo rialzi!

Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне.

Così pure, se due dormono assieme, si riscaldano; ma chi è solo, come farà a riscaldarsi?

И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един?

E se uno tenta di sopraffare colui ch’è solo, due gli terranno testa; una corda a tre capi non si rompe così presto.

И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо.

Meglio un giovinetto povero e savio, d’un re vecchio e stolto che non sa più ricevere ammonimenti.

По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет.

E’ uscito di prigione per esser re: egli, ch’era nato povero nel suo futuro regno.

Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му.

Io ho visto tutti i viventi che vanno e vengono sotto il sole unirsi al giovinetto, che dovea succedere al re e regnare al suo posto.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място.

Senza fine eran tutto il popolo, tutti quelli alla testa dei quali ei si trovava. Eppure, quelli che verranno in seguito non si rallegreranno di lui! Anche questo è vanità e un correr dietro al vento.

Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и послешните няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.