Psalms 79

Gott! die Nationen sind in dein Erbteil gekommen, haben deinen heiligen Tempel verunreinigt, haben Jerusalem zu Trümmerhaufen gemacht.

(По слав. 78) Псалм на Асаф. Боже, езичниците дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Ти храм, превърнаха Ерусалим в развалини!

Die Leichen deiner Knechte haben sie den Vögeln des Himmels zur Speise gegeben, das Fleisch deiner Frommen den wilden Tieren der Erde.

Труповете на слугите Ти дадоха за храна на небесните птици, плътта на светиите Ти — на земните зверове.

Sie haben ihr Blut wie Wasser vergossen rings um Jerusalem, und niemand war da, der begrub.

Изляха кръвта им като вода около Ерусалим и нямаше кой да ги погребва.

Wir sind ein Hohn geworden unseren Nachbarn, ein Spott und Schimpf denen, die uns umgeben.

Станахме за присмех на съседите си, за подигравка и посмешище на околните си.

Bis wann, Jehova? Willst du immerfort zürnen, soll wie Feuer brennen dein Eifer?

Докога, ГОСПОДИ? Ще се гневиш ли навеки? Ще гори ли ревността Ти като огън?

Schütte deinen Grimm aus über die Nationen, die dich nicht kennen, und auf die Königreiche, die deinen Namen nicht anrufen!

Излей яростта Си върху езичниците, които не Те познават, и върху царствата, които не призовават Името Ти,

Denn man hat Jakob aufgezehrt, und seine Wohnung haben sie verwüstet.

защото изпоядоха Яков и опустошиха жилището му.

Gedenke uns nicht die Ungerechtigkeiten der Vorfahren; laß eilends uns entgegenkommen deine Erbarmungen! denn sehr gering sind wir geworden.

Не си спомняй против нас беззаконията на предците ни; нека бързо ни срещнат благите Ти милости, защото много отслабнахме.

Hilf uns, Gott unseres Heils, um der Herrlichkeit deines Namens willen; und errette uns, und vergib unsere Sünden um deines Namens willen!

Помогни ни, Боже на спасението ни, заради славата на Името Си; избави ни и прости греховете ни заради Името Си!

Warum sollen die Nationen sagen: Wo ist ihr Gott? Laß unter den Nationen vor unseren Augen kundwerden die Rache für das vergossene Blut deiner Knechte!

Защо да кажат езичниците: Къде е техният Бог? Нека се знае пред очите ни между езичниците отмъщението за пролятата кръв на слугите Ти!

Laß vor dich kommen das Seufzen des Gefangenen; nach der Größe deines Armes laß übrigbleiben die Kinder des Todes!

Нека дойде пред Теб стенанието на затворника; според величието на силата Си запази обречените на смърт!

Und gib unseren Nachbarn ihren Hohn, womit sie dich, Herr, gehöhnt haben, siebenfach in ihren Busen zurück!

И върни на съседите ни седмократно в пазвата им присмеха им, с който Ти се присмяха, Господи.

So werden wir, dein Volk, und die Herde deiner Weide, dich preisen ewiglich, dein Lob erzählen von Geschlecht zu Geschlecht.

А ние — Твой народ и овце на Твоето пасбище — ще Те възхваляваме до века, ще разгласяваме Твоята хвала на всички поколения.