Ecclesiastes 4

J'ai considéré ensuite toutes les oppressions qui se commettent sous le soleil; et voici, les opprimés sont dans les larmes, et personne qui les console! ils sont en butte à la violence de leurs oppresseurs, et personne qui les console!

Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител — и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.

Et j'ai trouvé les morts qui sont déjà morts plus heureux que les vivants qui sont encore vivants,

Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи.

et plus heureux que les uns et les autres celui qui n'a point encore existé et qui n'a pas vu les mauvaises actions qui se commettent sous le soleil.

А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.

J'ai vu que tout travail et toute habileté dans le travail n'est que jalousie de l'homme à l'égard de son prochain. C'est encore là une vanité et la poursuite du vent.

И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

L'insensé se croise les mains, et mange sa propre chair.

Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът.

Mieux vaut une main pleine avec repos, que les deux mains pleines avec travail et poursuite du vent.

По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър.

J'ai considéré une autre vanité sous le soleil.

И се обърнах и видях суета под слънцето.

Tel homme est seul et sans personne qui lui tienne de près, il n'a ni fils ni frère, et pourtant son travail n'a point de fin et ses yeux ne sont jamais rassasiés de richesses. Pour qui donc est-ce que je travaille, et que je prive mon âme de jouissances? C'est encore là une vanité et une chose mauvaise.

Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.

Deux valent mieux qu'un, parce qu'ils retirent un bon salaire de leur travail.

Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си.

Car, s'ils tombent, l'un relève son compagnon; mais malheur à celui qui est seul et qui tombe, sans avoir un second pour le relever!

Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне.

De même, si deux couchent ensemble, ils auront chaud; mais celui qui est seul, comment aura-t-il chaud?

И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един?

Et si quelqu'un est plus fort qu'un seul, les deux peuvent lui résister; et la corde à trois fils ne se rompt pas facilement.

И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо.

Mieux vaut un enfant pauvre et sage qu'un roi vieux et insensé qui ne sait plus écouter les avis;

По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет.

car il peut sortir de prison pour régner, et même être né pauvre dans son royaume.

Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му.

J'ai vu tous les vivants qui marchent sous le soleil entourer l'enfant qui devait succéder au roi et régner à sa place.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място.

Il n'y avait point de fin à tout ce peuple, à tous ceux à la tête desquels il était. Et toutefois, ceux qui viendront après ne se réjouiront pas à son sujet. Car c'est encore là une vanité et la poursuite du vent.

Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и послешните няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.