Psalms 95

Tulkaat, veisatkaamme kiitosta Herralle, ja iloitkaamme meidän autuutemme turvalle!

(По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!

Tulkaamme hänen kasvoinsa eteen kiitoksella, ja riemuitkaamme hänelle lauluilla!

Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!

Sillä Herra on suuri Jumala, ja suuri kuningas kaikkein jumalain ylitse.

Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.

Sillä hänen kädessänsä on kaikki, mitä maa kantaa, ja vuorten kukkulat ovat myös hänen.

В ръката Му са дълбините на земята и Негови — планинските височини.

Sillä hänen on meri, ja hän on sen tehnyt, ja hänen kätensä ovat kuivan valmistaneet.

Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.

Tulkaat, kumartakaamme ja polvillemme langetkaamme, ja maahan laskeukaamme Herran meidän Luojamme eteen!

Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!

Sillä hän on meidän Jumalamme ja me hänen elatuskansansa, ja hänen kättensä lauma. Tänäpänä, jos kuulette hänen äänensä,

Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,

Niin älkäät paaduttako sydämiänne, niinkuin Meribassa tapahtui, niinkuin kiusauksen päivänä korvessa,

не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,

Kussa isänne minua kiusasivat, koettelivat minua, ja näkivät myös minun tekoni;

когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.

Että minä neljäkymmentä ajastaikaa suutuin tähän kansaan, ja sanoin: se on senkaltainen kansa, jonka sydämet aina eksyä tahtovat, ja jotka minun tietäni ei tahtoneet oppia;

Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.

Joille minä vihoissani vannoin: ettei heidän pidä minun lepooni tuleman.

Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!