Psalms 137

Ved Babels Floder, der sad vi og græd, når Zion randt os i hu.

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Vi hængte vore Harper i Landets Pile.

На върбите сред него окачихме арфите си.

Thi de, der havde bortført os, bad os synge, vore Bødler bad os være glade: "Syng os af Zions Sange!"

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Hvor kan vi synge HERRENs Sange på fremmed Grund?

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Jerusalem, glemmer jeg dig, da visne min højre!

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Min Tunge hænge ved Ganen, om ikke jeg ihukommer dig, om ikke jeg sætter Jerusalem over min højeste Glæde!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

HERRE, ihukom Edoms Sønner for Jerusalems Dag, at de råbte: "Nedbryd, nedbryd lige til Grunden!"

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Du Babels Datter, du Ødelægger! Salig den, der gengælder dig, hvad du gjorde imod os!

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Salig den, der griber dine spæde og knuser dem mod Klippen!

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!