Psalms 120

(Sang til Festrejserne.) Jeg råbte til HERREN i Nød, og han svarede mig.

(По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

HERRE, udfri min Sjæl fra Løgnelæber, fra den falske Tunge!

ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

Der ramme dig dette og hint, du falske Tunge!

Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

Den stærkes Pile er hvæsset ved glødende Gyvel.

Остри стрели на силния с дървени въглища от хвойна.

Ve mig, at jeg må leve som fremmed i Mesjek, bo iblandt Kedars Telte!

Горко ми, защото странствам в Мосох, защото обитавам в шатрите на Кидар!

Min Sjæl har længe nok boet blandt Folk, som hader Fred.

Душата ми живя много време с онези, които мразят мира.

Jeg vil Fred; men taler jeg, vil de Krig!

Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война.