I Samuel 1

Der var en Mand fra Ramatajim, en Zufit fra Efraims Bjerge ved Navn Elkana, en Søn af Jerobam, en Søn af Elihu, en Søn af Tohu, en Søn af Zuf, en Efraimit.

Имаше един човек от Раматаим-Софим, от хълмистата земя на Ефрем, и името му беше Елкана, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суф, ефратец.

Han havde to Hustruer; den ene hed Hanna, den anden Peninna; Peninna havde Børn, men Hanna ikke.

И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата — Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

Denne Mand drog hvert År op fra sin By for at tilbede Hærskarers HERRE og ofre til ham i Silo, hvor Elis to Sønner Hofni og Pinehas Var Præster for HERREN.

А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий — Офний и Финеес — бяха свещеници на ГОСПОДА там.

En Dag ofrede nu Elkana han plejede at give sin Hustru Peninna og alle hendes Sønner og Døtre flere Dele,

И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките й синове и дъщери;

men skønt han elskede Hanna, gav han hende kun een Del, fordi HERREN havde tillukket hendes Moderliv;

а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата й.

hendes Medbejlerske tilføjede hende også grove Krænkelser for den Skam, at HERREN havde tillukket hendes Moderliv.

А съперницата й я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата й.

Således gik det År efter År: hver Gang de drog op til HERRENs Hus, krænkede hun hende således så skete det, at hun græd og ikke vilde spise.

И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.

Da sagde hendes Mand Elkana til hende: "Hanna, hvorfor græder du, og hvorfor spiser du ikke? Hvorfor er du mismodig? Er jeg dig ikke mere værd end ti Sønner?"

А мъжът й Елкана й каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?

Men da de havde holdt Måltid i Silo, stod Hanna op og trådte hen for HERRENs Åsyn, medens Præsten Eli sad på sin Stol ved en af Dørstolperne i HERRENs Hus;

Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм.

og i sin Vånde bad hun under heftig Gråd til HERREN

И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.

og aflagde det Løfte: "Hærskarers HERRE! Hvis du vil se til din Tjenerindes Nød og komme mig i Hu og ikke glemme din Tjenerinde, men give din Tjenerinde en Søn, så vil jeg give ham til HERREN alle hans Levedage, og ingen Ragekniv skal komme på hans Hoved!"

И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му!

Således bad hun længe for HERRENs Åsyn, og Eli iagttog hendes Mund;

И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата й.

men da Hanna talte ved sig selv, så kun hendes Læber bevægede sig, og hendes Stemme ikke kunde høres, troede Eli, at hun var beruset,

А Анна говореше в сърцето си, само устните й се движеха, а гласът й не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна.

og sagde til hende: "Hvor længe vil du gå og være drukken? Se at komme af med din Rus!"

И Илий й каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си!

Men Hanna svarede: "Nej, Herre! Jeg er en hårdt prøvet Kvinde; Vin og stærk Drik har jeg ikke drukket; jeg udøste kun min Sjæl for HERRENs Åsyn.

А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА.

Regn ikke din Trælkvinde for en dårlig Kvinde! Nej, hele Tiden har jeg talt ud af min dybe Kummer og Kvide!"

Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега.

Eli svarede: "Gå bort i Fred! Israels Gud vil give dig, hvad du har bedt ham om!"

Тогава Илий отговори и каза: Иди си с мир; и нека Израилевият Бог изпълни молбата ти, която си отправила към Него.

Da sagde hun: "Måtte din Trælkvinde finde Nåde for dine Øjne!" Så gik Kvinden sin Vej , og hun spiste og så ikke længer forgræmmet ud.

А тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение в очите ти! И жената отиде по пътя си и яде и лицето й вече не беше скръбно.

Næste Morgen stod de tidligt op og kastede sig ned for HERRENs Åsyn; og så vendte de tilbage og kom hjem til deres Hus i Rama. Og Elkana kendte sin Hustru Hanna, og HERREN kom hende i Hu;

И те станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, и се върнаха, и дойдоха у дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и ГОСПОД си я спомни.

og hun blev frugtsommelig og fødte en Søn Året efter og gav ham Navnet Samuel; "thi," sagde hun, "jeg har bedt mig ham til hos HERREN!"

И на определеното време, след като забременя, Анна роди син и го нарече Самуил, като каза: Защото го измолих от ГОСПОДА.

Da Elkana nu med hele sit Hus drog op for at bringe HERREN det årlige Offer og sit Løfteoffer,

И Елкана се изкачи с целия си дом, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и обрека си.

drog Hanna ikke med; thi hun sagde til sin Mand: "Jeg vil vente, til Drengen er vænnet fra, så vil jeg bringe ham derhen, for at han kan stedes for HERRENs Åsyn og blive der for stedse!"

Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги.

Da sagde hendes Mand Elkana til hende : "Gør, som du synes! Bliv her, indtil du har vænnet ham fra! Måtte HERREN kun gøre dit Ord til Virkelighed!" Så blev Kvinden hjemme og ammede sin Søn, indtil hun vænnede ham fra.

И мъжът й Елкана й каза: Направи, каквото ти се вижда добре. Остани, докато го отбиеш. Само ГОСПОД да утвърди словото Си! И жената остана и кърми сина си, докато го отби.

Men da hun havde vænnet ham fra, tog hun ham med, desuden en treårs Tyr, en Efa Mel og en Dunk Vin, og hun kom til HERRENs Hus i Silo og havde Drengen med.

А когато го отби, го взе със себе си, заедно с три юнеца, една ефа брашно и един мех вино, и го донесе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко.

Da nu Tyren var slagtet, kom Drengens Moder til Eli

И заклаха юнеца и донесоха детето при Илий.

og sagde: "Hør mig, Herre! Så sandt du lever, Herre, jeg er den Kvinde, som stod her ved din Side og bad til HERREN.

И тя каза: О, господарю мой! Жива душата ти, господарю мой; аз съм жената, която беше застанала тук, до теб, и се молеше на ГОСПОДА.

Om denne Dreng bad jeg, og HERREN gav mig, hvad jeg bad ham om.

За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Него.

Derfor vil jeg også overlade ham til HERREN; hele sit Liv skal han være overladt til HERREN!" Og hun lod ham blive der for HERRENs Åsyn.

Затова и аз го посветих на ГОСПОДА; докато е жив, ще бъде посветен на ГОСПОДА. И се поклониха там на ГОСПОДА.