Hebrews 3

A protož, bratří svatí, povolání nebeského účastníci, spatřujte apoštola a nejvyššího kněze vyznání našeho, Krista Ježíše,

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

Věrného tomu, kdož jej ustanovil, jako i Mojžíš byl věrný ve všem domě jeho.

който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

Tím větší zajisté slávy tento nad Mojžíše jest hoden, čím větší má čest stavitel nežli sám dům.

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

Nebo všeliký dům ustaven bývá od někoho, ten pak, kdož všecky tyto věci ustavěl, Bůh jest.

Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

A Mojžíš zajisté věrný byl v celém domě jeho, jako služebník, na osvědčení toho, což potom mělo mluveno býti.

И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

Ale Kristus, jakožto Syn, vládne nad domem svým. Kterýžto dům my jsme, jestliže tu svobodnou doufanlivost, a tu chloubu naděje až do konce pevnou zachováme.

а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

Protož jakž praví Duch svatý: Dnes, uslyšeli-li byste hlas jeho,

Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

Nezatvrzujtež srdcí svých, jako při onom popouzení Boha v den pokušení toho na poušti;

не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

Kdežto pokoušeli mne otcové vaši, zkusiliť jsou mne, a viděli skutky mé po čtyřidceti let.

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

Protož hněviv jsem byl na pokolení to, a řekl jsem: Tito vždycky bloudí srdcem, a nepoznávají cest mých.

Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

Takže jsem přisáhl v hněvě svém, že nevejdou v odpočinutí mé.

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

Viztež, bratří, aby snad v někom z vás nebylo srdce zlé, a nevěrné, kteréž by odstupovalo od Boha živého.

Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

Ale napomínejte se vespolek po všecky dny, dokavadž se dnes jmenuje, aby někdo nebyl zatvrzen oklamáním hřícha.

Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Účastníci zajisté Krista učiněni jsme, jestliže však ten počátek podstaty až do konce pevný zachováme.

Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

Protož dokudž se říká: Dnes, uslyšeli-li byste hlas jeho, nezatvrzujte srdcí svých, jako při onom popouzení Boha.

докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

Nebo někteří slyševše, popouzeli ho, ale ne všickni, jenž vyšli z Egypta skrze Mojžíše.

Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

Na které se pak hněval čtyřidceti let? Zdali ne na ty, kteříž hřešili, jejichžto těla padla na poušti?

А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

A kterým zapřisáhl, že nevejdou do odpočinutí jeho? Však těm, kteříž byli neposlušní.

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

A vidíme, že jsou nemohli vjíti pro nevěru.

И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.