Ecclesiastes 6

Jest bídná věc, kterouž jsem viděl pod sluncem, a lidem obyčejná:

Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:

Kterému člověku dal Bůh bohatství a zboží i slávu, tak že nemá nedostatku duše jeho v ničemž, čehokoli žádá, a však nedopouští mu Bůh užívati těch věcí, ale jiný leckdos sžíře to, a toť jest marnost a bídná věc.

човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.

Zplodil-li by kdo sto synů, a byl by živ mnoho let, jakkoli rozmnoženi jsou dnové let jeho, nebyl-li život jeho nasycen dobrými věcmi, a neměl by ani pohřbu, pravím, že šťastnější jest nedochůdče nežli on.

Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,

Nebo ono v zmaření přicházeje, do temností odchází, a jméno jeho temnostmi přikryto bývá.

защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,

Nýbrž ani slunce nevídá, aniž čeho poznává, a tak odpočinutí má lepší nežli onen.

и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.

A byť pak byl živ dva tisíce let, a pohodlí by neužil, zdaliž k jednomu místu všickni neodcházejí?

Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?

Všecka práce člověka jest pro ústa jeho, a však duše jeho nemůže se nasytiti.

Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.

Nebo co má více moudrý nežli blázen? A co chudý, kterýž se umí chovati mezi lidmi?

Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?

Lépe jest viděti nežli žádati, ale i to jest marnost a trápení ducha.

По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

Čímžkoli jest, dávno jest tím nazván, a známé bylo, že člověk býti měl, a že se nebude moci souditi s silnějším, nežli jest sám.

Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

A poněvadž předsevzetí mnohá rozmnožují marnost, co na tom má člověk?

Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?

Nebo kdo ví, co by bylo dobrého člověku v tomto životě, v počtu dnů marného života jeho, kteříž pomíjejí jako stín? Aneb kdo oznámí člověku, co se díti bude po něm pod sluncem?

Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?