Ecclesiastes 7

Lepší jest jméno dobré nežli mast výborná, a den smrti než den narození člověka.

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

Lépe jest jíti do domu zámutku, nežli jíti do domu hodování, pro dokonání každého člověka, a kdož jest živ, složí to v srdci svém.

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Lepší jest horlení nežli smích; nebo zůřivá tvář polepšuje srdce.

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Srdce moudrých v domě zámutku, ale srdce bláznů v domě veselí.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Lépe jest slyšeti žehrání moudrého,nežli aby někdo poslouchal písně bláznů.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Nebo jako praštění trní pod hrncem, tak smích blázna. A i to jest marnost.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Ssužování zajisté k bláznovství přivodí moudrého, a dar oslepuje srdce.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Lepší jest skončení věci nežli počátek její; lepší jest dlouho čekající nežli vysokomyslný.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

Nebuď kvapný v duchu svém k hněvu; nebo hněv v lůnu bláznů odpočívá.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

Neříkej: Čím jest to, že dnové první lepší byli nežli tito? Nebo bys se nemoudře na to vytazoval.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Dobrá jest moudrost s statkem, a velmi užitečná těm, kteříž vidí slunce;

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Nebo v stínu moudrosti a v stínu stříbra odpočívají. A však přednější jest umění moudrosti, přináší život těm, kdož ji mají.

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Hleď na skutky Boží. Nebo kdo může zpřímiti to, což on zkřivil?

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

V den dobrý užívej dobrých věcí, a v den zlý buď bedliv; nebo i to naproti onomu učinil Bůh z té příčiny, aby nenalezl člověk po něm ničeho.

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

Všecko to viděl jsem za dnů marnosti své: Bývá spravedlivý, kterýž hyne s spravedlností svou; tolikéž bývá bezbožný, kterýž dlouho živ jest v zlosti své.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Nebývej příliš spravedlivý, aniž buď příliš moudrý. Proč máš na zkázu přicházeti?

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Nebuď příliš starostlivý, aniž bývej bláznem. Proč máš umírati dříve času svého?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Dobréť jest, abys se onoho přídržel, a tohoto se nespouštěl; nebo kdo se bojí Boha, ujde všeho toho.

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Moudrost posiluje moudrého nad desatero knížat, kteříž jsou v městě.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Není zajisté člověka spravedlivého na zemi, kterýž by činil dobře a nehřešil.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

Také ne ke všechněm slovům, kteráž mluví lidé, přikládej mysli své, poněvadž nemáš dbáti, by i služebník tvůj zlořečil tobě.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

Neboť ví srdce tvé, že jsi i ty častokrát zlořečil jiným.

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

Všeho toho zkusil jsem moudrostí, a řekl jsem: Budu moudrým, ale moudrost vzdálila se ode mne.

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Což pak vzdálené a velmi hluboké jest, kdož to najíti může?

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Všecko jsem přeběhl myslí svou, abych poznal a vyhledal, i vynalezl moudrost a rozumnost, a abych poznal bezbožnost, bláznovství a nemoudrost i nesmyslnost.

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

I našel jsem věc hořčejší nad smrt, ženu, jejíž srdce tenata, a ruce její okovy. Kdož se líbí Bohu, zachován bývá od ní, ale hříšník bývá od ní jat.

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

Pohleď, to jsem shledal, (praví kazatel), jedno proti druhému stavěje, abych nalezl umění,

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Čeho pak přesto hledala duše má, však jsem nenalezl: Muže jednoho z tisíce našel jsem, ale ženy mezi tolika jsem nenalezl.

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

Obzvláštně pohleď i na to, což jsem nalezl: Že učinil Bůh člověka dobrého, ale oni následovali smyšlínek rozličných. [ (Ecclesiastes 7:30) Kdo se může vrovnati moudrému, a kdo může vykládati všelikou věc? ]

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.