Psalms 39

Zborovođi. Jedutunu. Psalam. Davidov.

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

Odlučio sam: "Čuvat ću put svoj da ne zgriješim jezikom; usta ću svoja zauzdati dokle god preda mnom bude bezbožnik."

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

Zamukoh, zanijemjeh, glasa ne puštah, ali uzalud - bol mi postade gorča.

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

U meni srce je gorjelo, na samu pomisao buknuo bi oganj; tad progovorih svojim jezikom:

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

"Objavi mi, Jahve, moj svršetak i kolika je mjera mojih dana, da znam kako sam ništavan.

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

Evo, pedljem si mi dane izmjerio, život moj je kao ništa pred tobom: tek dašak je svaki čovjek.

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

Poput sjene čovjek prolazi tek dašak je sve bogatstvo njegovo: zgrće, a ne zna tko će ga pokupiti."

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

A sada, čemu da se nadam, Gospode? Sva je nada moja u tebi!

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

Izbavi me svih mojih bezakonja, ne daj da ruglo budem luđaku!

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Šutim i usta ne otvaram, jer tako si ti učinio.

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

Bič svoj otkloni od mene, jer izdišem pod težinom ruke tvoje.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

Ti kaznama popravljaš čovjeka i sve mu najdraže kao moljac rastačeš: tek dašak je svaki čovjek.

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

Čuj, o Jahve, molitvu moju, vapaje mi poslušaj, na suze se moje ne ogluši! Jer u tebe ja sam došljak, pridošlica kao svi oci moji. [ (Psalms 39:14) Odvrati pogled od mene, da odahnem prije nego odem i više ne budem! ]

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.