Isaiah 9

Narod koji je u tmini hodio svjetlost vidje veliku; one što mrklu zemlju obitavahu svjetlost jarka obasja.

Но няма да остане мрак на измъчената земя, както в предишните времена, когато унижи земята Завулон и земята Нефталим; в последните времена ще направи славен пътя на морето, отвъд Йордан, Галилея езическа.

Ti si radost umnožio, uvećao veselje, i oni se pred tobom raduju kao što se ljudi raduju žetvi, k'o što kliču kad se dijeli plijen.

Народът, който ходи в тъмнина, видя голяма светлина; над онези, които живееха в земя на смъртна сянка, осия светлина.

Teški jaram njegov, prečku što mu pleća pritiskaše, šibu njegova goniča slomi kao u dan midjanski.

Умножил си народа, увеличил си радостта му; радват се пред Теб, както се радват при жетва, както се радват, когато делят плячка.

Da, sva bojna obuća, svaki plašt krvlju natopljen izgorjet će i bit će ognju hrana.

Защото Ти си строшил тежкия им ярем, тоягата на плещите им, бича на угнетителя им, както в деня на Мадиам.

Jer, dijete nam se rodilo, sina dobismo; na plećima mu je vlast. Ime mu je: Savjetnik divni, Bog silni, Otac vječni, Knez mironosni.

Защото всяко оръжие на воюващия в битката, и облеклото, оваляно в кръв, ще бъдат за изгаряне, за храна на огъня.

Nadaleko vlast će mu se sterat' i miru neće biti kraja nad prijestoljem Davidovim, nad kraljevstvom njegovim: učvrstit će ga i utvrdit u pravu i pravednosti. Od sada i dovijeka učinit će to privržena ljubav Jahve nad Vojskama.

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и Името Му ще се нарече: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

Gospod posla riječ protiv Jakova i ona pade na Izraela.

Разширяващата се власт и мирът няма да имат край на престола на Давид и над неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда, отсега и до века. Ревността на ГОСПОДА на Войнствата ще извърши това.

Sazna je sav narod njegov, Efrajim i stanovnici Samarije koji govorahu naduta i ohola srca:

Господ изпрати слово на Яков и то връхлетя върху Израил.

"Opeke nam popadaše, gradit ćemo od tesanika; sasjekoše nam divlje smokve, cedre ćemo posaditi."

И целият народ ще го познае — Ефрем и жителите на Самария, които гордо и с надменно сърце казват:

Al' Jahve podiže na brdo Sion njegove protivnike i podbada neprijatelje njegove:

Кирпичите паднаха, но ще съградим с дялани камъни; черниците бяха изсечени, но ще ги заменим с кедри.

Aram s istoka, Filistejce sa zapada, da svim ustima proždiru Izraela. Na sve to gnjev se njegov neće smiriti, ruka će mu ostat' ispružena.

Затова ГОСПОД ще издигне срещу него противниците на Расин и ще подбуди неприятелите му —

Ali se narod nije obratio onom koji ga je b§io, ne tražiše Jahvu nad Vojskama.

Арам отпред и филистимците отзад. И те ще поядат Израил с цяла уста. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.

Zato Jahve odsiječe Izraelu glavu i rep, palmu i rogoz u jednom danu.

Но народът не се връща към Този, които го поразява, и не търси ГОСПОДА на Войнствата.

Starješina i odličnik - to je glava; prorok, učitelj laži - to je rep.

Затова ГОСПОД ще отсече от Израил глава и опашка, палмов клон и тръстика в един ден.

Oni što vode narod taj - zavode ga, a koji se vodit' daju - propali su.

Старецът и високопоставеният — той е главата; а пророкът, който поучава лъжа — той е опашка.

Stog' mu Gospod neće poštedjet' mladića, sirotama njegovim i udovicama smilovat' se neće. Sav je taj narod bezbožan i zao, na sva usta bezumno govori. Na sve to gnjev se njegov neće smiriti, ruka će mu ostat' ispružena.

Защото водачите на този народ го заблуждават, и водените от тях биват погълнати.

Da, bezbožnost se k'o oganj razmahala, drač i trnje proždire, pa upali šumsku guštaru, stupovi se dima podižu.

Затова Господ няма да се зарадва на юношите им и няма да се смили за сирачетата и вдовиците им — понеже всичките са лицемери и злодеи, и всяка уста говори безумие. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.

Plamti zemlja od gnjeva Jahvina, narod ognju hrana postaje. Nitko ni brata svog ne štedi, [19b] svatko jede meso svog susjeda.

Защото беззаконието изгаря като огън, който пояжда тръни и бодили и пламти в горските гъсталаци и те се издигат като стълб от дим.

[19a] Proždire zdesna, i opet je gladan; guta slijeva, i opet sit nije:

От яростта на ГОСПОДА на Войнствата земята се запали и народът стана като храна за огън. Никой не щади брат си —

Manaše Efrajima, Efrajim Manašea, obojica zajedno Judu. Na sve to gnjev se njegov neće smiriti, ruka će mu ostat' ispružena.

граби отдясно, но гладува, яде наляво, но не се насища! Всеки ще яде плътта на ръката си:

Манасия — Ефрем и Ефрем — Манасия, и те заедно ще бъдат против Юда. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.