Ecclesiastes 6

I vidjeh: ima još jedno zlo pod suncem i teško tišti ljude.

Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:

Nekomu Bog udijeli bogatstvo i blago i počasti te ima sve što mu duša poželi, ali mu ne udijeli da to i uživa, nego uživa tuđinac. To je ispraznost i grdna nevolja.

човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.

I velim: bolje je nedonošče od onoga koji bi rodio stotinu djece i živio mnogo godina, a sam se ne bi naužio dobra niti bi imao pogreba;

Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,

jer je nedonošče uzalud došlo i u tamu otišlo i ime mu je tamom pokriveno;

защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,

sunca čak ne vidje niti spozna - a spokojnije je od onoga.

и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.

Pa kad bi takav živio i dvije tisuće godina, a svojeg dobra ne bi uživao, zar ne odlaze obojica jednako na isto mjesto?

Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?

Čovjek se trudi samo da bi jeo, a želudac njegov nikad da se nasiti.

Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.

Jer po čemu je mudrac bolji od luđaka i što reći o siromahu koji se umije držati pred ljudima?

Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?

Bolje je očima vidjeti nego duhom lutati. I to je ispraznost i pusta tlapnja.

По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

Što je već bilo, ime ima; i zna se što je čovjek; i on se ne može parbiti s jačim od sebe.

Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

Što više riječi, to veća ispraznost svega, i koja je od toga korist čovjeku?

Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?

Tko zna što je dobro čovjeku u životu njegovu, za ono malo dana koje tako isprazno živi, koji mu prolaze kao sjena? Tko će kazati čovjeku što će biti poslije njega pod suncem?

Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?