Ecclesiastes 7

Bolji je dobar glas nego skupocjeno ulje, i smrtni dan nego dan rođenja.

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

Bolje je ići u kuću gdje je žalost nego u kuću gdje je gozba, jer ondje je kraj svakoga čovjeka, i tko je živ, nek' primi k srcu!

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Bolji je jad nego smijeh, jer pod žalosnim licem srce je radosno.

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Srce je mudrih ljudi u kući žalosti, a srce bezumnih u kući veselja.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Bolje je poslušati ukor mudra čovjeka negoli slušati hvalospjev luđaka.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Jer kao prasak trnja ispod kotla, takav je smijeh luđaka, i to je ispraznost.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Jer smijeh od mudraca čini luđaka i veselje kvari srce.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Bolji je svršetak stvari nego njezin početak i bolja je strpljivost od oholosti.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

Ne nagli u srdžbu, jer srdžba počiva u srcu luđaka.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

Ne pitaj zašto su negdašnja vremena bila bolja od ovih, jer to nije mudro pitanje.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Mudrost je dragocjena baština i probitak onima na koje sunce sja.

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Jer kao što je novac zaštita, tako je i mudrost; a prednost je mudrosti u tome što izbavlja onoga tko je ima.

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Pogledaj djela Božja; tko može ispraviti što je on iskrivio?

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

U sretan dan uživaj sreću, a u zao dan razmišljaj: Bog je stvorio jedno kao i drugo - da čovjek ne otkrije ništa od svoje budućnosti.

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

Svašta vidjeh u svojemu ništavnom životu: pravednik propada unatoč svojoj pravednosti, a bezbožnik i dalje živi unatoč svojoj bezbožnosti.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Ne budi prepravedan i ne budi premudar; zašto da se uništavaš?

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Ne budi preopak i ne budi lud; zašto bi umro prije vremena?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Dobro je da držiš jedno, ali ni drugo ne puštaj iz ruke, jer tko se boji Boga, izbavlja se od svega.

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Mudrost mudraca veću moć daje gradu nego deset mogućnika.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Na zemlji nema pravednika koji, čineći dobro, ne bi nikad sagriješio.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

I još jedno: nemoj se obazirati na govorkanje; čut ćeš možda da te sluga tvoj proklinjao;

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

a zna tvoje srce kako si i ti često druge proklinjao.

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

Sve sam to mudrošću iskušao. Mislio sam da sam mudar, ali mi je mudrost bila nedokučiva.

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Ono što jest, daleko je i duboko, tako duboko - tko da i pronađe?

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

I još jednom pokušah istražiti i shvatiti mudrost i smisao, da spoznam opačinu kao ludost, a ludost kao bezumlje.

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

Otkrih da ima nešto gorče od smrti - žena, ona je zamka, srce joj je mreža, a ruke okovi; tko je Bogu drag, izmiče joj, a grešnik je njezin sužanj.

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

Eto, to sam sve u svemu otkrio, veli Propovjednik.

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

I još sam tražio, ali bez uspjeha. Nađoh čovjeka - jednog od tisuću, a žene ne nađoh među svima nijedne.

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

Otkrih ovo: Bog stvori čovjeka jednostavnim, a on snuje nebrojene spletke.

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.