Psalms 39

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

Для дириґетна хору. Єдутуна. Псалом Давидів.

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

Я сказав: Пильнувати я буду дороги свої, щоб своїм язиком не грішити, накладу я вуздечку на уста свої, поки передо мною безбожний.

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

Занімів я в мовчанні, замовк про добро, а мій біль був подражнений.

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

Розпалилося серце моє у моєму нутрі, палає огонь від мого роздумування... Я став говорити своїм язиком:

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

Повідоми мене, Господи, про кінець мій та про днів моїх міру, яка то вона, нехай знаю, коли я помру!

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

Ось відміряв долонею Ти мої дні, а мій вік як ніщо проти Тебе, і тільки марнота сама кожна людина жива! Села.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

У темноті лиш ходить людина, клопочеться тільки про марне: громадить вона, та не знає, хто звозити буде оте!

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

А тепер на що маю надіятись, Господи? Надія моя на Тебе вона!

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Від усіх моїх прогріхів визволи мене, не чини мене посміхом для нерозумного!

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

Занімів я та уст своїх не відкриваю, бо Ти те вчинив,

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

забери Ти від мене Свій доторк, від порази Твоєї руки я кінчаюсь...

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

Ти караєш людину докорами за беззаконня, Ти знищив, як міль, привабність її, кожна людина направду марнота! Села.

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Вислухай, Господи, молитву мою, і почуй благання моє, не будь мовчазний до моєї сльози, бо приходько я в Тебе, мандрівник, як батьки мої всі! Відверни гнів від мене і я підкріплюся, перше ніж відійду, і не буде мене!