Nahum 3

Горко на кръвопролитния град! Цял е пълен с лъжа и насилие, грабежът не престава!

Горе місту цьому кровожерному, воно все неправда, воно повне насилля, грабіж не виходить із нього!

Плющене на бичове и шум от тропот на колела, тичащи коне и подскачащи колесници!

Чути свист батога, гуркіт колеса, і чвал коней, і колеснична гуркотнява,

Налитащи конници и бляскав меч, и святкащо копие! Множество убити и купища мъртви, и няма край на труповете — в труповете им се спъват!

і гін верхівця, і полум'я меча, і блиск ратища, і багато побитих, і мертвих велике число, і трупу немає кінця, і спотикатимуться об їхній труп,

Това е заради многото блудства на привлекателната блудница, господарка на заклинания, която продава народи с блудствата си и племена — със заклинанията си.

це за многоту блудодійства розпусниці, привабно ласкавої, вправної в чарах, що народи за блуд свій вона продавала, а роди за чари свої.

Ето, Аз съм против теб, заявява ГОСПОД на Войнствата. Ще вдигна полите ти върху лицето ти и ще покажа на народите голотата ти и на царствата — срама ти.

Ось Я проти тебе, говорить Господь Саваот, і подолка твого підійму на обличчя твоє, і покажу Я твій сором народам, а царствам твій стид!

Ще хвърля върху теб гнусотии и ще те направя презряна, и ще те изложа на показ.

І кину на тебе огиди, і погордженою вчиню Я тебе, і зроблю Я тебе, мов позорище!

И всички, които те гледат, ще бягат от теб и ще казват: Ниневия запустя! Кой ще й съчувства? Откъде да ти потърся утешители?

І станеться, кожен, хто вгледить тебе, від тебе втече та й прокаже: Пограбована Ніневія! Хто висловить їй співчуття? Звідки буду шукати тобі потішителів?

Ти по-добра ли си от Но-Амон, който беше разположен на реките, обграден от води? Морето беше предстението му и от море беше стената му.

Чи краща ти від Но-Амона, що сидить серед рік, вода коло нього, що вал його море, від моря його мур?

Етиопия беше силата му и Египет също — безгранична беше; Фут и ливийците бяха твои помощници.

Етіопія сила його, і Єгипет, і не має кінця. Пут та лівійці були тобі в поміч,

Но и той беше откаран, отиде в плен и неговите малки деца бяха смазани по ъглите на всички улици. За почитаните му хвърлиха жребий и всичките му големци бяха вързани с вериги.

та й він на вигнання пішов, у полон... А діти його порозбивані на роздоріжжі всіх вулиць, і кидали жереб про славних його, й всі вельможі його у кайдани закуті.

И ти ще се опиеш, ще бъдеш обгърната от нощ, ще потърсиш и ти защита от врага.

Уп'єшся і ти, будеш схована, твердині від ворога будеш шукати і ти!

Всичките ти крепости са смокинови дървета с първозрели смокини — щом се разтърсят, падат в устата на ядящия.

Всі фортеці твої, мов ті фіґи з доспілими овочами: коли затрясуться, то падають в уста того, хто їх їсть.

Ето, народът ти е жени сред теб, портите на земята ти са широко отворени за враговете ти, огън пояжда резетата ти.

Ось народ твій немов ті жінки серед тебе: вони повідчиняють твоїм ворогам брами краю твого, огонь пожере твої засуви.

Извади си вода за обсадата, усили укрепленията си, влез в калта и стъпчи глината, поправи тухлената пещ.

Води на облогу собі набери, твердині свої позміцняй, увійди до болота та в глині топчись, форму на цеглу візьми міцно в руку.

Там ще те пояде огън, ще те посече меч, ще те изяде като скакалеца. Множи се като скакалеца, множи се като изедника!

Там огонь тебе з'їсть, посіче тебе меч, пожеруть тебе, наче та гусінь. Стань численна, як гусінь, стань численна, немов сарана,

Умножила си търговците си повече от небесните звезди. Скакалецът опустоши и отлетя.

понамножуй купців своїх більше від зірок небесних, але гусінь та знищить тебе й полетить!

Твоите короновани са като скакалци и военачалниците ти — като ято скакалци, които кацат по оградите в студен ден — щом изгрее слънцето, избягват и мястото им не се знае. Къде са?

Вельможні твої немов та сарана, гетьмани твої мов мошва, що гніздиться по стінах в день холоду, але сонце засвітить і вони помандрують, і не пізнане буде те місце, де вони пробували.

Твоите пастири дремят, царю на Асирия, лежат благородните ти; народът ти се разпръсна по планините и няма кой да го събира.

Твої пастирі, царю асирійський, поснули, лежать вельможі твої, твій народ розпорошивсь по горах, і немає кому позбирати його.

Няма лек за язвата ти, раната ти е смъртоносна. Всички, които чуят вестта за теб, пляскат с ръце заради теб — защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?

Нема ліку для лиха твого, рана твоя невигойна! Всі, що звістку про тебе почують, заплещуть у долоні на тебе, бо над ким твоє зло не ходило постійно?