Nahum 2

Разсипникът се изкачи против теб. Пази крепостта, бди за пътя, стегни слабините си, събери цялата си сила,

Ось на горах ноги благовісника, що звіщає про мир: Святкуй, Юдо, свята свої, виконуй присяги свої, бо більше не буде нікчемний ходити по тобі, він витятий ввесь!

понеже ГОСПОД възстановява величието на Яков както величието на Израил — защото грабителите ги ограбиха и съсипаха лозовите им пръчки.

На тебе йде розпорошувач, твердині свої стережи, виглядай на дорогу, зміцняй свої стегна, міцно скріпи свою потугу,

Щитът на силните му е оцветен в червено, силните мъже са облечени в червеникаво, колесниците блестят от стомана в деня на приготовлението му и елховите копия се размахват.

бо верне Господь велич Якова, як велич Ізраїля, що їхні спустошителі поруйнували, і понищили їхні виноградні галузки.

Колесниците препускат из улиците, изпреварват се по площадите; видът им е като факли, стрелкат се като светкавици.

Щит хоробрих його зачервонений, вояки в кармазині; блищить сталь у день зброєння їхнього на колесницях, хвилюються ратища.

Той си спомня за своите благородни — те се препъват в пътя си, бързат към стената й и защитният покрив е приготвен.

Колесниці шалено по вулицях мчать, по майданах гуркочуть, їхній вид немов полум'я те смолоскипів, літають вони, як ті блискавки.

Портите на реките се отварят и дворецът се разрушава.

Він згадає шляхетних своїх, та спіткнуться вони у ході своїй; вони поспішають на мури її, і поставлена міцно будівля облоги.

Решено е — ще се оголи Ниневия, ще се плени. И слугините й стенат като с гласа на гълъбите и се бият по гърдите.

Брами річок відчиняються, а палата руйнується.

Ниневия отдавна е била пълна с мъже като езеро с вода, но те пак бягат. Стойте! Стойте! Но никой не се обръща назад.

І постановлено: буде оголена, відведеться в полон, а рабині її голоситимуть, мов ті голубки, що воркують на персах своїх.

Грабете сребро, грабете злато, защото запасът е безкраен, богатството на всякакви скъпоценни вещи.

І Ніневія як саджавка водна, що води її відпливають. Стійте, стійте! Та немає нікого, хто б їх завернув!

Празнота и изпразване, и запустение! Сърцето се топи и колената се тресат, болки във всички слабини и лицата на всички са побледнели.

Розграбовуйте срібло, розграбовуйте золото, немає кінця наготовленому, багатству коштовних речей.

Къде е бърлогата на лъвовете и мястото, където се хранеха младите лъвове, където ходеше лъвът, лъвицата и малкото лъвче и нямаше кой да ги плаши?

Знищення та зруйнування й спустошення буде... І серце розтопиться, і ноги дрижатимуть, і корчі по крижах усіх, а обличчя їх всіх на червоно розпаляться.

Къде е лъвът, който разкъсваше достатъчно за лъвчетата си и давеше за лъвиците си, и пълнеше пещерите си с плячка и бърлогите си — с грабеж?

Де леговище левів, і для левчуків пасовище, що там ходив лев та левиця, та левеня, і ніхто не лякав?

Ето, Аз съм против теб, заявява ГОСПОД на Войнствата. И ще изгоря в дим колесниците й, и мечът ще пояде младите ти лъвове; ще отсека плячката ти от земята и гласът на пратениците ти няма да се чуе вече.

Лев грабував для своїх молодят і душив для левиць своїх він, і печери свої переповнював здобиччю, а лігва свої награбованим. Ось Я проти тебе, говорить Господь Саваот, і попалю серед диму твої колесниці, а твоїх левчуків поїсть меч, і повитинаю з землі грабування твої, і вже не почується голос твого посла.