James 3

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.

Не багато-хто ставайте, брати мої, учителями, знавши, що більший осуд приймемо.

Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Бо багато ми всі помиляємось. Коли хто не помиляється в слові, то це муж досконалий, спроможний приборкувати й усе тіло.

Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.

От і коням вкладаєм уздечки до рота, щоб корилися нам, і ми всім їхнім тілом керуємо.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

От і кораблі, хоч які величезні та гнані вітрами жорстокими, проте найменшим стерном скеровуються, куди хоче стерничий.

Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!

Так само й язик, малий член, але хвалиться вельми! Ось маленький огонь, а запалює величезного ліса!

И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

І язик то огонь. Як світ неправости, поставлений так поміж нашими членами, язик сквернить усе тіло, запалює круг життя, і сам запалюється від геєнни.

Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;

Бо всяка природа звірів і пташок, гадів і морських потвор приборкується, і приборкана буде природою людською,

но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.

та не може ніхто із людей язика вгамувати, він зло безупинне, він повний отрути смертельної!

С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!

Ним ми благословляємо Бога й Отця, і ним проклинаєм людей, що створені на Божу подобу.

От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

Із тих самих уст виходить благословення й прокляття. Не повинно, брати мої, щоб так це було!

Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?

Хіба з одного отвору виходить вода солодка й гірка?

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.

Хіба може, брати мої, фіґове дерево родити оливки, або виноград фіґи? Солодка вода не тече з солонця.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.

Хто мудрий і розумний між вами? Нехай він покаже діла свої в лагідній мудрості добрим поводженням!

Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Коли ж гірку заздрість та сварку ви маєте в серці своєму, то не величайтесь та не говоріть неправди на правду,

Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;

це не мудрість, що ніби зверху походить вона, але земна, тілесна та демонська.

защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.

Бо де заздрість та сварка, там безлад та всяка зла річ!

Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

А мудрість, що зверху вона, насамперед чиста, а потім спокійна, лагідна, покірлива, повна милосердя та добрих плодів, безстороння та нелукава.

А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.

А плід правди сіється творцями миру.