Isaiah 9

Но няма да остане мрак на измъчената земя, както в предишните времена, когато унижи земята Завулон и земята Нефталим; в последните времена ще направи славен пътя на морето, отвъд Йордан, Галилея езическа.

Народ, який в темряві ходить, Світло велике побачить, і над тими, хто сидить у краю тіні смерти, Світло засяє над ними!

Народът, който ходи в тъмнина, видя голяма светлина; над онези, които живееха в земя на смъртна сянка, осия светлина.

Ти помножиш народ цей, Ти збільшиш йому радість. Вони перед лицем Твоїм будуть радіти, як радіють в жнива, як тішаться в час, коли ділять здобич!

Умножил си народа, увеличил си радостта му; радват се пред Теб, както се радват при жетва, както се радват, когато делят плячка.

Бо зламав Ти ярмо тягару його, і кия з рамена його, жезло його пригнобителя, як за днів Мадіяма.

Защото Ти си строшил тежкия им ярем, тоягата на плещите им, бича на угнетителя им, както в деня на Мадиам.

Усякий бо чобіт військовий, що гупає гучно, та одежа, поплямлена кров'ю, стане все це пожежею, за їжу огню!

Защото всяко оръжие на воюващия в битката, и облеклото, оваляно в кръв, ще бъдат за изгаряне, за храна на огъня.

Бо Дитя народилося нам, даний нам Син, і влада на раменах Його, і кликнуть ім'я Йому: Дивний Порадник, Бог сильний, Отець вічности, Князь миру.

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и Името Му ще се нарече: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

Без кінця буде множитися панування та мир на троні Давида й у царстві його, щоб поставити міцно його й щоб підперти його правосуддям та правдою відтепер й аж навіки, ревність Господа Саваота це зробить!

Разширяващата се власт и мирът няма да имат край на престола на Давид и над неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда, отсега и до века. Ревността на ГОСПОДА на Войнствата ще извърши това.

Проти Якова слово послав був Господь, а впало воно на Ізраїля,

Господ изпрати слово на Яков и то връхлетя върху Израил.

і пізнає народ, увесь він, Єфрем та мешканець Самарії, що говорять з пихою й надутістю серця:

И целият народ ще го познае — Ефрем и жителите на Самария, които гордо и с надменно сърце казват:

Попадали цегли, а ми побудуємо з каменя тесаного, сікомори позрубувано, та замінимо їх кедрами!

Кирпичите паднаха, но ще съградим с дялани камъни; черниците бяха изсечени, но ще ги заменим с кедри.

Та над ним Господь зміцнив противників Реціна, а його ворогів нацькував:

Затова ГОСПОД ще издигне срещу него противниците на Расин и ще подбуди неприятелите му —

Арама попереду, а филистимлян позаду, і пожерли Ізраїля цілою пащею... При цьому всьому не відвернувсь Його гнів, і витягнена ще рука Його!

Арам отпред и филистимците отзад. И те ще поядат Израил с цяла уста. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.

Та народ не звернувся до Того, Хто вразив його, і не шукали Господа Саваота...

Но народът не се връща към Този, които го поразява, и не търси ГОСПОДА на Войнствата.

Тому то Господь відсік від Ізраїля голову й хвіст, пальму й очеретину за одного дня.

Затова ГОСПОД ще отсече от Израил глава и опашка, палмов клон и тръстика в един ден.

Старий та поважаний це та голова, а пророк, що навчає неправди, це хвіст.

Старецът и високопоставеният — той е главата; а пророкът, който поучава лъжа — той е опашка.

І сталося, що поводатарі цього народу зробилися звідниками, і гинуть проваджені ними.

Защото водачите на този народ го заблуждават, и водените от тях биват погълнати.

Тому то його юнаками радіти не буде Господь, а до сиріт його й його вдів милосердя не матиме, бо кожен безбожний й злочинець, і злобне всі уста говорять. При цьому всьому не відвернувсь Його гнів, і витягнена ще рука Його!...

Затова Господ няма да се зарадва на юношите им и няма да се смили за сирачетата и вдовиците им — понеже всичките са лицемери и злодеи, и всяка уста говори безумие. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.

Бо злоба горить, як огонь, пожирає тернину й будяччя, і палає по запустах лісу, і крутяться вверх стовпи диму...

Защото беззаконието изгаря като огън, който пояжда тръни и бодили и пламти в горските гъсталаци и те се издигат като стълб от дим.

Від лютости Господа Саваота земля загориться, і стане народ, як пожива огню, і не пощадить жоден брата свого!...

От яростта на ГОСПОДА на Войнствата земята се запали и народът стана като храна за огън. Никой не щади брат си —

І різати буде праворуч, та буде голодний, і жертиме зліва, але не насититься, кожен жертиме тіло рамена свого:

граби отдясно, но гладува, яде наляво, но не се насища! Всеки ще яде плътта на ръката си:

Манасія Єфрема, а Єфрем Манасію, разом обоє на Юду... При цьому всьому не відвернувсь Його гнів, і витягнена ще рука Його!...

Манасия — Ефрем и Ефрем — Манасия, и те заедно ще бъдат против Юда. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.