Hebrews 3

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

Отож, святі брати, учасники небесного покликання, уважайте на Апостола й Первосвященика нашого ісповідання, Ісуса,

който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

що вірний Тому, Хто настановив Його, як був і Мойсей у всім домі Його,

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

бо гідний Він вищої слави понад Мойсея, поскільки будівничий має більшу честь, аніж дім.

Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

Усякий бо дім хтось будує, а Той, хто все збудував, то Бог.

И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

І Мойсей вірний був у всім домі Його, як слуга, на свідоцтво того, що сказати повинно було.

а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

Христос же, як Син, у Його домі. А дім Його ми, коли тільки відвагу й похвалу надії додержимо певними аж до кінця.

Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

Тому то, як каже Дух Святий: Сьогодні, як голос Його ви почуєте,

не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

не робіть затверділими ваших сердець, як під час нарікань, за дня випробовування на пустині,

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

де Мене випробовували отці ваші, Мене випробовували, і бачили працю Мою сорок років.

Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

Через це Я розгнівався був на той рід і сказав: Постійно вони блудять серцем, вони не пізнали доріг Моїх,

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

тому Я присягнув був у гніві Своїм, що вони до Мого відпочинку не ввійдуть!

Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

Стережіться, брати, щоб у комусь із вас не було злого серця невірства, що воно відступало б від Бога Живого!

Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Але кожного дня заохочуйте один одного, доки зветься Сьогодні, щоб запеклим не став котрий з вас через підступ гріха.

Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

Бо ми стали учасниками Христа, коли тільки почате життя ми затримаємо певним аж до кінця,

докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

аж поки говориться: Сьогодні, як голос Його ви почуєте, не робіть затверділими ваших сердець, як під час нарікань!

Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

Котрі бо, почувши, розгнівали Бога? Чи не всі, хто з Єгипту вийшов з Мойсеєм?

А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

На кого ж Він гнівався був сорок років? Хіба не на тих, хто згрішив, що їхні кості в пустині полягли?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

Проти кого Він був присягався, що не ввійдуть вони до Його відпочинку, як не проти неслухняних?

И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.

І ми бачимо, що вони не змогли ввійти за невірство.