Galatians 2

Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

Потому, по чотирнадцяти роках, я знову ходив в Єрусалим із Варнавою, взявши й Тита з собою.

Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно.

А пішов я за відкриттям. І подав їм Євангелію, що її проповідую між поганами, особливо знатнішим, чи не дарма змагаюся я чи змагався.

Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже;

Але й Тит, що зо мною, бувши греком, не був до обрізання змушений.

и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,

А щодо прибулих фальшивих братів, що прийшли підглядати нашу вільність, яку маємо в Христі Ісусі, щоб нас поневолити,

на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието.

то ми їх не послухали ані на хвилю, і не піддалися були, щоб тривала в вас правда Євангелії.

А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение;

Щождо тих, що за щось уважають себе, та якими колись вони були, то ні в чому різниці для мене нема, не дивиться Бог на особу людини! Бо ті, що за щось уважають себе, нічого мені не додали,

а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –

але навпаки, побачивши, що мені припоручена Євангелія для необрізаних, як Петрові для обрізаних,

защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците –

бо Той, хто помагав Петрові в апостольстві між обрізаними, помагав і мені між поганами,

и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.

і, пізнавши ту благодать, що дана мені, Яків, і Кифа, і Іван, що стовпами вважаються, подали мені та Варнаві правиці спільноти, щоб ми для поган працювали, вони ж для обрізаних,

Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.

тільки щоб ми пам'ятали про вбогих, що я й пильнував був чинити таке.

Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.

Коли ж Кифа прийшов був до Антіохії, то відкрито я виступив супроти нього, заслуговував бо він на осуд.

Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

Бо він перед тим, як прийшли були дехто від Якова, споживав із поганами. А коли прибули, став ховатися та відлучатися, боячися обрізаних.

И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.

А з ним лицемірили й інші юдеї, так що навіть Варнава пристав був до їхнього лицемірства.

Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

А коли я побачив, що не йдуть вони рівно за євангельською правдою, то перед усіма сказав Кифі: Коли ти, бувши юдеєм, живеш по-поганському, а не по-юдейському, то нащо поган ти примушуєш жити по-юдейському?

Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците,

Ми юдеї природою, а не грішники з поган...

като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.

А коли ми дізнались, що людина не може бути виправдана ділами Закону, але тільки вірою в Христа Ісуса, то ми ввірували в Христа Ісуса, щоб нам виправдатися вірою в Христа, а не ділами Закону. Бо жадна людина ділами Закону не буде виправдана!

Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

Коли ж, шукаючи виправдання в Христі, ми й самі показалися грішниками, то хіба Христос слуга гріху? Зовсім ні!

Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник.

Бо коли я будую знов те, що був зруйнував, то самого себе роблю злочинцем.

Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

Бо Законом я вмер для Закону, щоб жити для Бога. Я розп'ятий з Христом.

Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.

І живу вже не я, а Христос проживає в мені. А що я живу в тілі тепер, живу вірою в Божого Сина, що мене полюбив, і видав за мене Самого Себе.

Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

Божої благодаті я не відкидаю. Бо коли набувається правда Законом, то надармо Христос був умер!