Psalms 130

(По слав. 129) Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.

Ωιδη των Αναβαθμων. Εκ βαθεων εκραξα προς σε, Κυριε.

Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!

Κυριε, εισακουσον της φωνης μου ας ηναι τα ωτα σου προσεκτικα εις την φωνην των δεησεων μου.

Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои?

Εαν, Κυριε, παρατηρησης ανομιας, Κυριε, τις θελει δυνηθη να σταθη;

Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.

Παρα σοι ομως ειναι συγχωρησις, δια να σε φοβωνται.

Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам.

Προσεμεινα τον Κυριον, προσεμεινεν η ψυχη μου, και ηλπισα επι τον λογον αυτου.

Душата ми чака Господа повече от стражите — зората, повече от стражите — зората.

Η ψυχη μου προσμενει τον Κυριον, μαλλον παρα τους προσμενοντας την αυγην, ναι, τους προσμενοντας την αυγην.

Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението.

Ας ελπιζη ο Ισραηλ επι τον Κυριον διοτι παρα τω Κυριω ειναι ελεος, και λυτρωσις πολλη παρ αυτω

И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.

και αυτος θελει λυτρωσει τον Ισραηλ απο πασων των ανομιων αυτου.