Psalms 95

(По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!

Gelin, RAB’be sevinçle haykıralım, Bizi kurtaran kayaya sevinç çığlıkları atalım,

Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!

Şükranla huzuruna çıkalım, O’na sevinç ilahileri yükseltelim!

Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.

Çünkü RAB ulu Tanrı’dır, Bütün ilahların üstünde ulu kraldır.

В ръката Му са дълбините на земята и Негови — планинските височини.

Yerin derinlikleri O’nun elindedir, Dağların dorukları da O’nun.

Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.

Deniz O’nundur, çünkü O yarattı, Karaya da O’nun elleri biçim verdi.

Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!

Gelin, tapınalım, eğilelim, Bizi yaratan RAB’bin önünde diz çökelim.

Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,

[] Çünkü O Tanrımız’dır, Bizse O’nun otlağının halkı, Elinin altındaki koyunlarız. Bugün sesini duyarsanız,

не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,

[] Meriva’da, o gün çölde, Massa’da olduğu gibi, Yüreklerinizi nasırlaştırmayın.

когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.

Yaptıklarımı görmelerine karşın, Atalarınız orada beni sınayıp denediler.

Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.

Kırk yıl o kuşaktan hep iğrendim, “Yüreği kötü yola sapan bir halktır” dedim, “Yollarımı bilmiyorlar.”

Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!

[] [] Bu yüzden öfkeyle ant içtim: “Huzur diyarıma asla girmeyecekler!”