Psalms 39

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

Karar verdim: “Adımlarıma dikkat edeceğim, Dilimi günahtan sakınacağım; Karşımda kötü biri oldukça, Ağzıma gem vuracağım.”

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

Dilimi tutup sustum, Hep kaçındım konuşmaktan, yararı olsa bile. Acım alevlendi,

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

Yüreğim tutuştu içimde, Ateş aldı derin derin düşünürken, Şu sözler döküldü dilimden:

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

“Bildir bana, ya RAB, sonumu, Sayılı günlerimi; Bileyim ömrümün ne kadar kısa olduğunu!

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

Yalnız bir karış ömür verdin bana, Hiç kalır hayatım senin önünde. Her insan bir soluktur sadece, En güçlü çağında bile. Sela

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

“Bir gölge gibi dolaşır insan, Boş yere çırpınır, Mal biriktirir, kime kalacağını bilmeden.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

“Ne bekleyebilirim şimdi, ya Rab? Umudum sende.

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

Kurtar beni bütün isyanlarımdan, Aptalların hakaretine izin verme.

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Sustum, açmayacağım ağzımı; Çünkü sensin bunu yapan.

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

Uzaklaştır üzerimden yumruklarını, Tokadının altında mahvoldum.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

Sen insanı suçundan ötürü Azarlayarak yola getirirsin, Güve gibi tüketirsin sevdiği şeyleri. Her insan bir soluktur sadece. Sela

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

“Duamı işit, ya RAB, Kulak ver yakarışıma, Gözyaşlarıma kayıtsız kalma! Çünkü ben bir garibim senin yanında, Bir yabancı, atalarım gibi.

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Uzaklaştır üzerimden bakışlarını, Göçüp yok olmadan mutlu olayım!”