Psalms 112

(По слав. 111) Алилуя! Блажен човекът, който се бои от ГОСПОДА, който много се наслаждава на Неговите заповеди!

Övgüler sunun RAB’be! Ne mutlu RAB’den korkan insana, O’nun buyruklarından büyük zevk alana!

Потомците му ще бъдат мощни на земята, поколението на праведните ще се благослови.

Soyu yeryüzünde güç kazanacak, Doğruların kuşağı kutsanacak.

Изобилие и богатства ще има в дома му и правдата му ще трае вечно.

Bolluk ve zenginlik eksilmez evinden, Sonsuza dek sürer doğruluğu.

За праведните изгрява светлина в тъмнината; Той е милостив и състрадателен, и праведен.

Karanlıkta ışık doğar dürüstler için, Lütfeden, sevecen, doğru insanlar için.

Добре е на човека, който е милостив и дава назаем, той ще защити делото си в съда.

Ne mutlu eli açık olan, ödünç veren, İşlerini adaletle yürüten insana!

Наистина той няма да се поклати до века, праведният ще се помни до века.

Asla sarsılmaz, Sonsuza dek anılır doğru insan.

Няма да се страхува от лоши новини, сърцето му е непоколебимо, понеже се уповава на ГОСПОДА.

Kötü haberden korkmaz, Yüreği sarsılmaz, RAB’be güvenir.

Сърцето му е утвърдено, той няма да се страхува, докато види повалянето на притеснителите си.

Gözü pektir, korku nedir bilmez, Sonunda düşmanlarının yenilgisini görür.

Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му трае вечно; рогът му ще се издигне на почит.

[] Armağanlar dağıttı, yoksullara verdi; Doğruluğu sonsuza dek kalıcıdır, Gücü ve saygınlığı artar.

Безбожният ще види и ще се разгневи, ще заскърца със зъбите си и ще изчезне. Желанието на безбожните ще погине.

Kötü kişi bunu görünce kudurur, Dişlerini gıcırdatır, kendi kendini yer, bitirir. Kötülerin dileği boşa çıkar.