Psalms 137

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Ved Babylons elver, der satt vi og gråt når vi kom Sion i hu.

На върбите сред него окачихме арфите си.

På vidjene der hengte vi våre harper;

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

for der krevde våre fangevoktere sanger av oss, våre plagere at vi skulde være glade: Syng for oss av Sions sanger!

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Hvorledes skulde vi synge Herrens sang på fremmed jord?

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Glemmer jeg dig, Jerusalem, da glemme mig min høire hånd!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Min tunge henge fast ved min gane om jeg ikke kommer dig i hu, om jeg ikke setter Jerusalem over min høieste glede!

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Kom Jerusalems dag i hu, Herre, så du straffer Edoms barn, dem som sa: Riv ned, riv ned, like til grunnen i den!

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Babels datter, du ødelagte! Lykksalig er den som gir dig gjengjeld for den gjerning du gjorde mot oss.

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

Lykksalig er den som griper og knuser dine spede barn imot klippen.