Psalms 130

(По слав. 129) Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.

En sang ved festreisene. Av det dype kaller jeg på dig, Herre!

Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!

Herre, hør min røst, la dine ører akte på mine inderlige bønners røst!

Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои?

Dersom du, Herre, vil gjemme på misgjerninger, Herre, hvem kan da bli stående?

Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.

For hos dig er forlatelsen, forat du må fryktes.

Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам.

Jeg bier efter Herren, min sjel bier, og jeg venter på hans ord.

Душата ми чака Господа повече от стражите — зората, повече от стражите — зората.

Min sjel venter på Herren mere enn vektere på morgenen, vektere på morgenen.

Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението.

Vent på Herren, Israel! For hos Herren er miskunnheten, og megen forløsning er hos ham,

И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.

og han skal forløse Israel fra alle dets misgjerninger.