Psalms 129

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

En sang ved festreisene. Meget har de trengt mig fra min ungdom av - så sie Israel -

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

meget har de trengt mig fra min ungdom av; men de har ikke fått overhånd over mig.

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

Min rygg har plogmenn pløid, de har gjort sine furer lange.

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

Herren er rettferdig, han har avhugget de ugudeliges rep.

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

De skal bli til skamme og vike tilbake alle de som hater Sion,

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

de skal bli som gress på takene, som er visnet før det blir rykket op:

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

Høstmannen fyller ikke sin hånd, ei heller den som binder kornbånd, sitt fang.

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!

Og de som går forbi, sier ikke: Herrens velsignelse være over eder, vi velsigner eder i Herrens navn!