James 3

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.

Mine brødre! ikke mange av eder bli lærere, eftersom I vet at vi skal få dess tungere dom!

Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

For vi snubler alle sammen i mange ting; den som ikke snubler i tale, han er en fullkommen mann, i stand til også å holde hele legemet i tømme.

Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.

Når vi legger bissel i munnen på hestene, forat de skal lyde oss, så styrer vi og hele deres legeme.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

Se, også skibene, enda de er så store og drives av sterke vinder, styres dog av et lite ror dit styrmannen vil ha dem.

Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!

Så er og tungen et lite lem, og taler dog store ord. Se, en liten ild, hvor stor en skog den setter i brand!

И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

Også tungen er en ild; som en verden av urettferdighet står tungen blandt våre lemmer; den smitter hele legemet og setter livets hjul i brand, og settes selv i brand av helvede.

Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;

For all natur, både i dyr og i fugler, både i ormer og i sjødyr, temmes og er blitt temmet av den menneskelige natur;

но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.

men tungen kan intet menneske temme, det ustyrlige onde, full av dødelig gift.

С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!

Med den velsigner vi Herren og Faderen, og med den forbanner vi menneskene, som er skapt efter Guds billede.

От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

Av samme munn utgår velsignelse og forbannelse. Mine brødre! dette må ikke være så.

Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?

Gir vel kilden av samme opkomme søtt og beskt vann?

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.

Kan vel et fikentre, mine brødre, bære oljebær, eller et vintre fiken? Heller ikke kan en salt kilde gi søtt vann.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.

Hvem er vis og forstandig blandt eder? Han vise ved god ferd sine gjerninger i visdoms saktmodighet!

Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Men har I besk avind og trettesyke i eders hjerter, da ros eder ikke mot sannheten og lyv ikke mot den!

Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;

Denne visdom kommer ikke ovenfra, men er jordisk, sanselig, djevelsk;

защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.

for hvor der er avind og trettesyke, der er urede og alt det som ondt er.

Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

Men den visdom som er ovenfra, er først og fremst ren, dernæst fredsommelig, rimelig, eftergivende, full av barmhjertighet og gode frukter, uten tvil, uten skrømt.

А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.

Men rettferdighets frukt såes i fred for dem som holder fred.