I Chronicles 5

Синовете на Рувим, първородния на Израил — защото той беше първородният, но понеже оскверни леглото на баща си, първородството му се даде на синовете на Йосиф, сина на Израил, и той не се записва в родословието според първородството.

Og sønnene til Ruben, Israels førstefødte - for han var den førstefødte, men fordi han vanhelliget sin fars seng, blev hans førstefødselsrett gitt til sønnene av Josef, Israels sønn, som dog ikke blev innført i ættelisten som den førstefødte;

Защото Юда имаше надмощие над братята си, и от него произлиза Князът; но първородството беше на Йосиф.

for Juda blev den mektigste blandt sine brødre, og fyrsten skulde være en av hans efterkommere, men førstefødselsretten tilhørte Josef -

Синовете на Рувим, първородния на Израил: Енох и Фалу, Есрон и Хармий.

sønnene til Ruben, Israels førstefødte, var Hanok og Pallu, Hesron og Karmi.

Синове на Йоил: синът му Семая, негов син — Гог, негов син — Семей,

Joels sønner: hans sønn Semaja; hans sønn Gog; hans sønn Sime'i;

негов син — Михей, негов син — Реаия, негов син — Ваал,

hans sønn var Mika; hans sønn Reaja; hans sønn Ba'al;

негов син — Веера, когото асирийският цар Теглат-Феласар отведе в плен; той беше първенец на рувимците.

hans sønn Be'era, som kongen i Assyria Tilgat-Pilneser bortførte i fangenskap; han var høvding for rubenittene.

А братята му, според родовете им, според записаното родословие на поколенията им, бяха: главата: Еиил, и Захария,

Og hans brødre var efter sine ætter, da de blev optegnet efter sine ætt-ledd, Je'iel, den første, og Sakarja

и Вела, синът на Азас, син на Сема, син на Йоил; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;

og Bela, sønn av Asas, som var sønn av Joels sønn Sema; han bodde i Aroer og helt til Nebo og Ba'al-Meon,

и на изток се засели чак до пустинята от реката Ефрат насам, защото добитъкът им беше многоброен в галаадската земя.

og mot øst nådde hans bosteder til bortimot ørkenen som strekker sig fra elven Frat; for deres fe hadde øket sterkt i Gileads land.

А в дните на Саул те воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.

I Sauls dager førte de krig med hagarenerne, som blev undertvunget av dem; så bodde de i deres telter langs hele østsiden av Gilead.

И синовете на Гад се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха:

Og Gads barn hadde sine bosteder midt imot dem i Basans land helt til Salka:

Йоил, главата, и Сафам, вторият, и Янай, и Сафат във Васан.

Joel, den første, og Safan, den annen, og Janai og Safat i Basan.

И братята им според бащините им домове: Михаил и Месулам, и Сева, и Йорай, и Яхан, и Зия, и Евер, седем.

Og deres brødre var efter sine familier Mikael og Mesullam og Seba og Jorai og Jakan og Sia og Eber, syv i tallet.

Тези бяха синовете на Авихаил, сина на Урия, син на Ярой, син на Галаад, син на Михаил, син на Есисай, син на Ядо, син на Вуз.

Disse var sønner av Abiha'il, sønn av Huri, sønn av Jaroah, sønn av Gilead, sønn av Mikael, sønn av Jesisai, sønn av Jahdo, sønn av Bus.

Ахий, синът на Авдиил, син на Гуний, беше глава на бащиния им дом.

Aki, sønn av Gunis sønn Abdiel, var deres familiehode.

Те се заселиха в Галаад, във Васан и в селата му, и във всичките пасища около Сарон до краищата им.

Og de bodde i Gilead i Basan og tilhørende byer og på alle Sarons jorder, sa langt de strakte sig.

Всички тези бяха записани в дните на юдовия цар Йотам и в дните на израилевия цар Еровоам.

Alle disse blev innført i ættelistene i Judas konge Jotams dager og i Israels konge Jeroboams dager.

Синовете на Рувим и гадците, и половината манасиево племе, силните мъже, които носеха щит и меч и опъваха лък и бяха обучени на бой, бяха четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които излизаха на война.

Rubens barn og gadittene og halvdelen av Manasse stamme var djerve menn, menn som bar skjold og sverd og spente bue og var oplært til krig; de var fire og firti tusen, syv hundre og seksti stridsføre menn.

И те воюваха против агаряните, против Етур и Нафис и Нодав.

De førte krig mot hagarenerne og Jetur og Nafis og Nodab,

И им се помогна против тях и агаряните бяха предадени в ръцете им заедно с всички, които бяха с тях; защото в битката те извикаха към Бога и Той ги послуша, понеже се бяха уповали на Него.

og de fikk hjelp mot dem, så hagarenerne og alle som var med dem, blev gitt i deres hånd; for de ropte til Gud i striden, og han bønnhørte dem, fordi de satte sin lit til ham.

И плениха добитъка им: камилите им — петдесет хиляди, двеста и петдесет хиляди глави дребен добитък и две хиляди магарета, също и сто хиляди човешки души.

Og de bortførte deres fe, femti tusen kameler og to hundre og femti tusen stykker småfe og to tusen asener, og dessuten hundre tusen mennesker.

Защото мнозина паднаха убити, понеже боят беше от Бога. И те живяха на мястото им до отвеждането в плен.

For mange var falt og drept; for denne krig var fra Gud. Og de bodde i deres bygder like til bortførelsen.

А синовете на половината манасиево племе се заселиха в земята от Васан до Ваал-Ермон и Санир и планината Ермон; те бяха многобройни.

Den halve Manasse stammes barn bodde i landet fra Basan til Ba'al-Hermon og Senir og Hermon-fjellet; de var tallrike.

И това са главите на бащините им домове: Ефер и Есий, и Елиил, и Азрил, и Еремия, и Одуя, и Ядиил, силни и храбри мъже, именити мъже, глави на бащините си домове.

Og dette var deres familiehoder: Efer og Jisi og Eliel og Asriel og Jirmeja og Hodavja og Jahdiel, veldige stridsmenn, navnkundige menn, hoder for sine familier.

Но те постъпваха невярно спрямо Бога на бащите си и блудстваха след боговете на народите на земята, които Бог беше изтребил пред тях.

Men de bar sig troløst at mot sine fedres Gud og holdt sig med de guder som folkene i landet dyrket, de folk som Gud hadde utryddet for dem.

Тогава Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул и духа на асирийския цар Теглат-Феласар и той ги плени — рувимците и гадците и половината от манасиевото племе — и ги отведе в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан, където са и до днес.

Da opegget Israels Gud assyrerkongen Ful og assyrerkongen Tilgat-Pilneser mot dem, og han bortførte dem, både rubenittene og gadittene og den halve Manasse stamme, og flyttet dem til Halah og Habor og Hara og Gosan-elven, og der er de den dag idag.