Psalms 39

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

Az éneklőmesternek Jeduthunnak, Dávid zsoltára.

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

Mondám: nosza vigyázok útaimra, hogy ne vétkezzem nyelvemmel; megzabolázom szájamat, a míg előttem van a hitetlen.

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

Elnémultam, vesztegléssel hallgattam a jóról, de fájdalmam felzaklatódott.

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

Fölhevült bennem az én szívem, gondolatomban tűz gerjede fel, így szólék *azért* az én nyelvemmel:

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

Jelentsd meg Uram az én végemet és napjaim mértékét, mennyi az? Hadd tudjam, hogy milyen múlandó vagyok.

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

Ímé tenyérnyivé tetted napjaimat, és az én életem te előtted, mint a semmi. Bizony merő hiábavalóság minden ember, akárhogyan áll is! Szela.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

Bizony árnyékként jár az ember; bizony csak hiába szorgalmatoskodik; rakásra gyűjt, de nem tudja, ki takarítja be azokat!

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

Most azért, mit reméljek, oh Uram?! Te benned van bizodalmam.

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Ments ki engem minden álnokságomból; ne tégy engem bolondok csúfjává!

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

Megnémultam, nem nyitom fel szájamat, mert te cselekedted.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

Vedd le rólam a te ostorodat; kezed fenyítéke miatt elenyészem én.

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

Mikor a bűn miatt büntetéssel fenyítesz valakit, elemészted, mint moly, az ő szépségét. Bizony merő hiábavalóság minden ember. Szela.

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Halld meg Uram az én könyörgésemet, figyelmezzél kiáltásomra, könyhullatásomra ne vesztegelj; mert én jövevény vagyok te nálad, zsellér, mint minden én ősöm. * (Psalms 39:14) Ne nézz reám, hadd enyhüljek meg, mielőtt elmegyek és nem leszek többé! *