Psalms 39

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

למנצח לידיתון מזמור לדוד אמרתי אשמרה דרכי מחטוא בלשוני אשמרה לפי מחסום בעד רשע לנגדי׃

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

נאלמתי דומיה החשיתי מטוב וכאבי נעכר׃

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

חם לבי בקרבי בהגיגי תבער אש דברתי בלשוני׃

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

הודיעני יהוה קצי ומדת ימי מה היא אדעה מה חדל אני׃

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

הנה טפחות נתתה ימי וחלדי כאין נגדך אך כל הבל כל אדם נצב סלה׃

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

אך בצלם יתהלך איש אך הבל יהמיון יצבר ולא ידע מי אספם׃

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

ועתה מה קויתי אדני תוחלתי לך היא׃

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

מכל פשעי הצילני חרפת נבל אל תשימני׃

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

נאלמתי לא אפתח פי כי אתה עשית׃

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

הסר מעלי נגעך מתגרת ידך אני כליתי׃

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

בתוכחות על עון יסרת איש ותמס כעש חמודו אך הבל כל אדם סלה׃

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

שמעה תפלתי יהוה ושועתי האזינה אל דמעתי אל תחרש כי גר אנכי עמך תושב ככל אבותי׃

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

השע ממני ואבליגה בטרם אלך ואינני׃