Psalms 141

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!
מזמור לדוד יהוה קראתיך חושה לי האזינה קולי בקראי לך׃
Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.
תכון תפלתי קטרת לפניך משאת כפי מנחת ערב׃
Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!
שיתה יהוה שמרה לפי נצרה על דל שפתי׃
Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!
אל תט לבי לדבר רע להתעולל עללות ברשע את אישים פעלי און ובל אלחם במנעמיהם׃
Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.
יהלמני צדיק חסד ויוכיחני שמן ראש אל יני ראשי כי עוד ותפלתי ברעותיהם׃
Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.
נשמטו בידי סלע שפטיהם ושמעו אמרי כי נעמו׃
Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.
כמו פלח ובקע בארץ נפזרו עצמינו לפי שאול׃
Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!
כי אליך יהוה אדני עיני בכה חסיתי אל תער נפשי׃
Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!
שמרני מידי פח יקשו לי ומקשות פעלי און׃
Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!
יפלו במכמריו רשעים יחד אנכי עד אעבור׃