Psalms 142

(По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.

משכיל לדוד בהיותו במערה תפלה קולי אל יהוה אזעק קולי אל יהוה אתחנן׃

Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.

אשפך לפניו שיחי צרתי לפניו אגיד׃

Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.

בהתעטף עלי רוחי ואתה ידעת נתיבתי בארח זו אהלך טמנו פח לי׃

Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.

הביט ימין וראה ואין לי מכיר אבד מנוס ממני אין דורש לנפשי׃

Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.

זעקתי אליך יהוה אמרתי אתה מחסי חלקי בארץ החיים׃

Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.

הקשיבה אל רנתי כי דלותי מאד הצילני מרדפי כי אמצו ממני׃

Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.

הוציאה ממסגר נפשי להודות את שמך בי יכתרו צדיקים כי תגמל עלי׃