Judges 13

И израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА и ГОСПОД ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.
ויספו בני ישראל לעשות הרע בעיני יהוה ויתנם יהוה ביד פלשתים ארבעים שנה׃
И имаше един човек от Сараа, от рода на данците, на име Маной; и жена му беше безплодна и не раждаше.
ויהי איש אחד מצרעה ממשפחת הדני ושמו מנוח ואשתו עקרה ולא ילדה׃
И Ангелът ГОСПОДЕН се яви на жената и й каза: Ето сега, ти си безплодна и не раждаш, но ще забременееш и ще родиш син.
וירא מלאך יהוה אל האשה ויאמר אליה הנה נא את עקרה ולא ילדת והרית וילדת בן׃
Затова сега се пази да не пиеш нито вино, нито спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто.
ועתה השמרי נא ואל תשתי יין ושכר ואל תאכלי כל טמא׃
Защото, ето, ще забременееш и ще родиш син; и никакъв бръснач не бива да мине върху главата му, защото още от утробата момчето ще бъде назирей на Бога; и ще започне да избавя Израил от ръката на филистимците.
כי הנך הרה וילדת בן ומורה לא יעלה על ראשו כי נזיר אלהים יהיה הנער מן הבטן והוא יחל להושיע את ישראל מיד פלשתים׃
Тогава жената дойде и говори на мъжа си, и каза: Един Божи човек дойде при мен и видът Му беше като вида на Божия Ангел, много страшен; и аз не Го попитах откъде е, нито Той ми каза Името Си.
ותבא האשה ותאמר לאישה לאמר איש האלהים בא אלי ומראהו כמראה מלאך האלהים נורא מאד ולא שאלתיהו אי מזה הוא ואת שמו לא הגיד לי׃
И ми каза: Ето, ще забременееш и ще родиш син; и сега да не пиеш нито вино, нито спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто, защото момчето ще бъде назирей на Бога от утробата до деня на смъртта си.
ויאמר לי הנך הרה וילדת בן ועתה אל תשתי יין ושכר ואל תאכלי כל טמאה כי נזיר אלהים יהיה הנער מן הבטן עד יום מותו׃
Тогава Маной се помоли на ГОСПОДА и каза: Господи, моля те, нека пак дойде при нас Божия Човек, когото си изпратил, и нека ни научи какво да направим с момчето, което ще се роди!
ויעתר מנוח אל יהוה ויאמר בי אדוני איש האלהים אשר שלחת יבוא נא עוד אלינו ויורנו מה נעשה לנער היולד׃
И Бог послуша гласа на Маной и Божият Ангел пак дойде при жената, докато тя седеше на нивата; а мъжът й Маной не беше с нея.
וישמע האלהים בקול מנוח ויבא מלאך האלהים עוד אל האשה והיא יושבת בשדה ומנוח אישה אין עמה׃
Тогава жената изтича бързо и говори на мъжа си, и му каза: Ето, яви ми се Човекът, който дойде при мен онзи ден.
ותמהר האשה ותרץ ותגד לאישה ותאמר אליו הנה נראה אלי האיש אשר בא ביום אלי׃
И Маной стана и последва жена си, и дойде при Човека, и му каза: Ти ли си Човекът, който е говорил на тази жена? А Той каза: Аз съм.
ויקם וילך מנוח אחרי אשתו ויבא אל האיש ויאמר לו האתה האיש אשר דברת אל האשה ויאמר אני׃
И Маной каза: А когато думата Ти се изпълни, какъв да бъде животът на детето и какво да прави?
ויאמר מנוח עתה יבא דבריך מה יהיה משפט הנער ומעשהו׃
Тогава Ангелът ГОСПОДЕН каза на Маной: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих.
ויאמר מלאך יהוה אל מנוח מכל אשר אמרתי אל האשה תשמר׃
Да не яде нищо, което произлиза от лозата, да не пие нито вино, нито спиртно питие и да не яде нищо нечисто. Да спазва всичко, което й заповядах.
מכל אשר יצא מגפן היין לא תאכל ויין ושכר אל תשת וכל טמאה אל תאכל כל אשר צויתיה תשמר׃
Тогава Маной каза на Ангела ГОСПОДЕН: Моля те, нека те задържим и да ти приготвим яре!
ויאמר מנוח אל מלאך יהוה נעצרה נא אותך ונעשה לפניך גדי עזים׃
А Ангелът ГОСПОДЕН каза на Маной: И да Ме задържиш, няма да ям хляба ти, но ако приготвиш всеизгаряне, принеси го на ГОСПОДА! — защото Маной не позна, че това беше Ангелът ГОСПОДЕН.
ויאמר מלאך יהוה אל מנוח אם תעצרני לא אכל בלחמך ואם תעשה עלה ליהוה תעלנה כי לא ידע מנוח כי מלאך יהוה הוא׃
Тогава Маной каза на Ангела ГОСПОДЕН: Как е Името Ти, за да Те почетем, когато се изпълни думата Ти?
ויאמר מנוח אל מלאך יהוה מי שמך כי יבא דבריך וכבדנוך׃
А Ангелът ГОСПОДЕН му каза: Защо питаш за Името Ми? То е чудно.
ויאמר לו מלאך יהוה למה זה תשאל לשמי והוא פלאי׃
Тогава Маной взе ярето и хлебния принос и го принесе на ГОСПОДА върху скалата. И докато Маной и жена му гледаха, Той извърши чудо;
ויקח מנוח את גדי העזים ואת המנחה ויעל על הצור ליהוה ומפלא לעשות ומנוח ואשתו ראים׃
защото, когато пламъкът се издигаше от олтара към небето, Ангелът ГОСПОДЕН се издигна в пламъка на олтара. И Маной и жена му видяха това и паднаха по лице на земята.
ויהי בעלות הלהב מעל המזבח השמימה ויעל מלאך יהוה בלהב המזבח ומנוח ואשתו ראים ויפלו על פניהם ארצה׃
И Ангелът ГОСПОДЕН не се яви повече на Маной и жена му, и тогава Маной позна, че това беше Ангелът ГОСПОДЕН.
ולא יסף עוד מלאך יהוה להראה אל מנוח ואל אשתו אז ידע מנוח כי מלאך יהוה הוא׃
И Маной каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога!
ויאמר מנוח אל אשתו מות נמות כי אלהים ראינו׃
А жена му му каза: Ако ГОСПОД искаше да ни убие, нямаше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни покаже всичко това, нито щеше да ни даде да чуем такива неща в това време.
ותאמר לו אשתו לו חפץ יהוה להמיתנו לא לקח מידנו עלה ומנחה ולא הראנו את כל אלה וכעת לא השמיענו כזאת׃
И жената роди син и го нарече Самсон. И момчето порасна и ГОСПОД го благослови.
ותלד האשה בן ותקרא את שמו שמשון ויגדל הנער ויברכהו יהוה׃
И ГОСПОДНИЯТ Дух започна да го води в Махане-Дан, между Сараа и Естаол.
ותחל רוח יהוה לפעמו במחנה דן בין צרעה ובין אשתאל׃