Romans 10

Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.

Brødre!mit Hjertes Ønske og Bøn til Gud for dem er om deres Frelse.

Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

Thi jeg giver dem det Vidnesbyrd, at de have Nidkærhed for Gud, men ikke med Forstand;

Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.

thi da de ikke kendte Guds. Retfærdighed og tragtede efter at opstille deres egen Retfærdighed, så bøjede de sig ikke under Guds Retfærdighed.

Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.

Thi Kristus er Lovens Ende til Retfærdighed for hver den, som tror.

Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: ?ако човек прави това, ще живее чрез него.“

Moses skriver jo, at det Menneske, som gør den Retfærdighed, der er af Loven, skal leve ved den.

Но правдата от вяра говори така: ?Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да свали Христос долу;

Men Retfærdigheden af Tro siger således: Sig ikke i dit Hjerte: Hvem vil fare op til Himmelen? nemlig for at hente Kristus ned;

или: ?Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?

eller: Hvem vil fare ned i Afgrunden? nemlig for at hente Kristus op fra de døde.

Но какво казва тя? Казва, че ?думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.

Men hvad,siger den? Ordet er dig nær, i din Mund og i dit Hjerte, det er det Troens Ord, som vi prædike.

Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

Thi dersom du med din Mund bekender Jesus som Herre og tror i dit Hjerte, at Gud oprejste ham fra de døde, da skal du blive frelst.

Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение.

Thi med Hjertet tror man til Retfærdighed, og med Munden bekender man til Frelse.

Защото Писанието казва: ?Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“

Skriften siger jo: "Hver den, som tror på ham, skal ikke blive til Skamme."

Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.

Thi der er ikke Forskel på Jøde og Græker; thi den samme er alles Herre, rig nok for alle dem, som påkalde ham.

Защото ?всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

Thi hver den, som påkalder Herrens Navn, skal blive frelst.

Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

Hvorledes skulde de nu påkalde den, på hvem de ikke have troet? og hvorledes skulde de tro den, som de ikke have hørt? og hvorledes skulde de høre, uden der er nogen, som prædiker?

И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: ?Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“

og hvorledes skulde de prædike, dersom de ikke bleve udsendte? Som der er skrevet: "Hvor dejlige. ere deres Fødder, som forkynde godt Budskab."

Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: ?Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“

Dog ikke alle løde Evangeliet; thi Esajas siger: "Herre! hvem troede det, (han hørte af os?")

И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

Altså kommer Troen af det. som høres, men det, som høres, kommer igennem Kristi Ord.

Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: ?По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“

Men jeg siger: Have de ikke hørt? Jo vist, "over hele Jorden er deres Røst udgået og til Jorderiges Grænser deres Ord."

Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: ?Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“

Men jeg siger: Har Israel ikke forstået det? Først siger Moses: "Jeg vil gøre eder nidkære på et Folk, som ikke er et Folk, imod et uforstandigt Folk vil jeg opirre eder."

А Исая се осмелява да каже: ?Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“

Men Esajas drister sig til at sige: "Jeg blev funden af dem, som ikke søgte mig; jeg blev åbenbar for dem. som ikke spurgte efter mig."

А за Израил казва: ?Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“

Men om Israel siger han: "Den hele Dag udstrakte jeg mine Hænder imod et ulydigt og genstridigt Folk."