Romans 9

Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

Sandhed siger jeg i Kristus, jeg lyver ikke, min Samvittighed vidner med mig i den Helligånd,

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

at jeg har en stor Sorg og en uafladelig Kummer i mit Hjerte.

Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

Thi jeg kunde ønske selv at være bandlyst fra Kristus til Bedste for mine Brødre, mine Frænder efter Kødet,

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

de, som jo ere Israeliter, hvem Sønneudkårelsen og Herligheden og Pagterne og Lovgivningen og Gudstjenesten og Forjættelserne tilhøre,

чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

hvem Fædrene tilhøre, og af hvem Kristus er efter Kødet, han, som er Gud over alle Ting, højlovet i Evighed! Amen.

Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

Ikke dog som om Guds Ord har glippet; thi ikke alle, som stamme fra Israel, ere Israel;

нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

ej, heller ere alle Børn, fordi de ere Abrahams Sæd, men: "I Isak skal en Sæd få Navn efter dig."

Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

Det vil sige: Ikke Kødets Børn ere Guds Børn, men Forjættelsens Børn regnes for Sæd.

Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

Thi et Forjættelsesord er dette: "Ved denne Tid vil jeg komme, så skal Sara have en Søn."

И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

Men således skete det ikke alene dengang, men også med Rebekka, da hun var frugtsommelig ved een, Isak, vor Fader.

макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

Thi da de endnu ikke vare fødte og ikke havde gjort noget godt eller ondt, blev der, for at Guds Udvælgelses Beslutning skulde stå fast, ikke i Kraft af Gerninger, men i Kraft af ham, der kalder,

й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“;

sagt til hende: ""Den ældste skal tjene den yngste,""

както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“

som der er skrevet: ""Jakob elskede jeg, men Esau hadede jeg."

Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

Hvad skulle vi da sige? mon der er Uretfærdighed hos Gud? Det være langt fra!

Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

Thi han siger til Moses: "Jeg vil være barmhjertig imod den, hvem jeg er barmhjertig imod, og forbarme mig over den, hvem jeg forbarmer mig over."

И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

Altså står det ikke til den, som vil, ej heller til den, som løber, men til Gud, som er barmhjertig.

Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

Thi Skriften siger til Farao: "Netop derfor lod jeg dig fremstå, for at jeg kunde vise min Magt på dig, og for at mit Navn skulde forkyndes på hele Jorden."

И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

Så forbarmer han sig da over den, som han vil, men forhærder den, som han vil.

Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

Du vil nu sige til mig: Hvad klager han da over endnu? thi hvem står hans Villie imod?

Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

Ja, men, hvem er dog du, o Menneske! som går i Rette med Gud? mon noget, som blev dannet, kan sige til den, som dannede det: Hvorfor gjorde du mig således?

Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

Eller har Pottemageren ikke Rådighed over Leret til af den samme Masse at gøre et Kar til Ære, et andet til Vanære?

Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

Men hvad om nu Gud, skønt han vilde vise sin Vrede og kundgøre sin Magt, dog med stor Langmodighed tålte Vredes-Kar, som vare beredte til Fortabelse,

и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

også for at kundgøre sin Herligheds Rigdom over Barmhjertigheds-Kar, som han forud havde beredt til Herlighed?

нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

Og hertil kaldte han også os, ikke alene af Jøder, men også af Hedninger,

Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

som han også siger hos Hoseas: "Det, som ikke var mit Folk, vil jeg kalde mit Folk, og hende, som ikke var den elskede; den elskede;

?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

og det skal ske, at på det Sted, hvor der blev sagt til dem: I ere ikke mit Folk, der skulle de kaldes den levende Guds Børn."

А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

Men Esajas udråber over Israel: "Om end Israels Børns Tal var som Havets Sand, så skal kun Levningen frelses.

защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

Thi idet Herren opgør Regnskab og afslutter det i Hast, vil han fuldbyrde det på Jorden."

И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

Og som Esajas forud har sagt: "Dersom den Herre Zebaoth ikke havde levnet os en Sæd, da vare vi blevne som Sodoma og gjorte lige med Gomorra."

Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

Hvad skulle vi da sige? At Hedninger, som ikke jagede efter Retfærdighed, fik Retfærdighed; nemlig Retfærdigheden af Tro;

а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

men Israel, som jagede efter en Retfærdigheds Lov, nåede ikke til en sådan Lov.

Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

Hvorfor? fordi de ikke søgte den af Tro, men som af Geringer. De stødte an på Anstødsstenen,

както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

som der er skrevet: "Se, jeg sætter i Zion en Anstødssten og en Forargelses Klippe; og den, som tror på ham, skal ikke blive til Skamme."